koza

Калоферска дългокосместа коза


Тази българска автохтонна порода коза е с предназначение добив на мляко, месо и кожи. Към 2015 г. броят на представителите на породата е 1680 индивида. Статусът ѝ е рисков, тъй като е застрашена от изчезване. Представителите и при двата пола са с рога. Пръчовете са с добре оформена брада. На главата се образува характерен перчем.

Космената покривка е с дължина 40-50 cm. Съставена е от дълги осилести косми с дебелина 60-100 µm и сравнително дълги пухови с дебелина 18-30 µm. Кожите са леки и се използват за изработване на кукерски облекла. Ярешкото месо е сочно и вкусно, без специфичен кози привкус.

Да се отглеждат кози е предизвикателство. Те са уникални, но и „дяволски“ животни. Отличават се с голяма издръжливост на суровите условия на средата. В древността зимните месеци са преживявали по скалите на Стария Балкан, местността Джендема.

Асоциация за защита на редки автохтонни породи – КАЛОФЕРСКА ДЪЛГОКОСМЕСТА КОЗА се грижи за опазването и развъждането на тези животни.

Корените на породата Калоферска дългокосместа коза започват от град Калофер, откъдето идва и наименованието им.

По материали на АЗРАП