download

За „зеленото“ предприемачество и екопромишлеността


Според някои автори зеленият предприемач е човек, който търси промяна в икономическата си дейност за постигане на устойчивост, стартиране на нов бизнес и обвързване на жизнения цикъл на продукта с устойчиво развитие чрез зелен дизайн. Могат да бъдат разграничени два вида екологично поведение на предприемачите: “Зелен предприемач“ е този предприемач, който в процеса на работа открива предимствата на екологичните инициативи и ги прилага в своите дейности, това са предприемачи, мотивирани да започнат бизнес за увеличаване на печалбата; „Зелено-зелен предприемач“ – предприемач, който започва своята бизнес инициатива с идеята да създаде екологичен бизнес. Този тип дори може да има намерение да предизвика промяна в сектора, в който работи, като демонстрира работещ устойчив метод за развитие на бизнеса.

Предприемачите в околната среда осъзнават, че бизнесът е обмен на стоки и услуги от хора към хора и има нарастващ пазар на ниши за продукти и символизира желанието за прилагане на устойчиви принципи. В много случаи предприемачите достигат до своите екоидеи инцидентно. Като цяло, предприемачеството в околната среда е важно средство за постигане на устойчивост – производство и потребление без нарушаване или намаляване на природните ресурси.

Могат да бъдат изведени три основни характеристики на зелените предприемачи:

Всички предприемачи поемат рискове с начинанието си и започването на реализацията на бизнес идеята. В много случаи резултатите са трудни за прогнозиране и има голяма вероятност от провал. Всички предприемачи трябва да намерят възможности за осигуряване на ресурси за реализацията на бизнес идеята, да създадат работещ бизнес план и да работят за реализирането на идеята.

Втората характеристика на зелените предприемачи е, че тяхната дейност има положителен ефект върху околната среда и спомага за прехода към устойчиво развитие. Много малко са компаниите, чиито дейности оказват положително влияние или нямат влияние върху околната среда, Въпреки това, предприемачите, които работят и следят своето въздействие върху околната среда създават и работят по проекти, чието нетно въздействие върху околната среда е положително.

Третата характеристика на зелените предприемачи се изразява в тяхната ценностна система, вътрешни мотиви и убеждения, тъй като те често виждат опазването на околната среда, преходът към устойчиво развитие и осигуряването на бъдещото поколение като своя лична цел.

Извън тези характеристики е трудно да се разграничат екологичните предприемачи, тъй като те могат да бъдат намерени в различни по големина организации, занимаващи се с различни икономически дейности и е почти невъзможно да се открие „типичният“ им профил.

Тези характеристики не се вместват в традиционните отраслови класификации, които използват стандартна класификационна система и не могат да обхванат характеристиките на нововъзникващите дейности.

На практика екопромишлеността включва тези индустрии, които предоставят иновативни продукти и услуги, които се очаква да имат положително влияние върху околната среда. Обикновено се разбира, че екологичните отрасли съответстват на това, което Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и статистическата служба на ЕС EUROSTAT наричат „индустрията за екологични стоки и услуги“, състояща се от „дейности, които произвеждат стоки и услуги за измерване, предотвратяване, ограничават, свеждат до минимум или коригират екологичните щети върху водата, въздуха и почвата, както и проблеми, свързани с отпадъци, шум и екосистеми. Това включва по-чисти технологии, продукти и услуги, които намаляват риска за околната среда и минимизират замърсяването и използването на ресурси“. Сред тях са дейности, свързани с контрол на замърсяването, събиране и обработка на отпадъци и канализация, възобновяема енергия, рециклиране /рециклирани материали, устойчиво управление на водите и екостроителство. Не бива да бъдат подценявани и пренебрегвани дейности от традиционен тип, които изпълняват програми, свързани с намаляването на отрицателните въздействия върху околната среда, спазват в пълна степен ограниченията за емисии и не на последно място ползват постигнатото от екопромишлеността.

В днешната бизнес реалност отчитането на състоянието на околната среда и нейното съхраняване „позеленяването“ става все по-привлекателно като бизнес стратегия.

Докато учените и политиците обсъждат истината за глобалното затопляне и намаляването на природните ресурси, практиките в областта на зелената индустрия не само се радват на обществена подкрепа и носят доходи от по-нисък въглероден отпечатък, но и се отчитат все повече намаления на разходи, и все по-голяма рентабилност. Тенденциите в потреблението са насочени към още повече възможности за бизнес в областта на зелената индустрия през следващите години.

Зелената индустрия се фокусира върху печалбата, като същевременно има незначително (или дори благоприятно) въздействие върху околната среда. Лидерите в отрасъла правят устойчивостта ключово значение при вземането на решения в цялата организация. Те работят за минимизиране както на използването, така и на производството на вредни химикали, излишни материали и отпадни странични продукти при доставката на техните стоки и услуги. Признавайки значението на намаляването на природните ресурси на нашата планета, зелената индустрия се стреми да отговори на нуждите на днешния ден, без да компрометира нуждите на утрешния ден. В тази посока е нарастващото прилагане от бизнеса на стандарти за управление по околна среда, за социална отговорност и повишаване на устойчивостта на бизнесите.

лога БСК

Повече по всички тези теми ще намерите в резултатите от изпълнението на проект SMecoMP и материалите за обучение, подготвени от партньорите по проекта – РАЗПРОСТРАНЯВАНЕ НА ЗНАНИЯ ЗА ИНОВАЦИИТЕ В ОКОЛНАТА СРЕДА С ЦЕЛ ПОВИШАВАНЕ НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА НА МАЛКИТЕ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ. Материалът е подготвен от разработени модули по проекта.

Илияна Павлова, Българска стопанска камара