Skip to content
През 1816 г. на 12 март в Лозенград на Гина и Михаил Чалъкови се ражда поредното 11-то дете. Наричат го Атанас.
Расте здраво, но буйно и немирно дете. Затова го дават да се учи при най-строгия гръцки учител в града. После в Цариград е ученик при абаджия от Калофер. Там дружи с Неофит Бозвели, който много му повлиява в стремежа към просвета и духовност. Това е причина да отиде в Атон, където чете Паисиевата „История славнобългарска”. Замонашва се и приема името Антим. От немирник тук става скромен, разсъдлив и сдържан младеж.
Следват години на учение в Коручешме, където общува с Г. С. Раковски и Сава Доброплодни в богословското училище. Завършва духовната семинария в Одеса, за 3 месеца научава руски език и е приет за студент в Московската духовна академия. Завършва я, става архимандрит и е назначен за ректор на училището в Халки. След две години вече е митрополит във Видин.
Изключително ерудиран и голям родолюбец, започва упорита борба за независима българска църква. В резултат през 1870 г. на 28 февруари Великата порта издава султански ферман за учредяване на самостоятелна българска духовна власт – Българска екзархия. Учреден е Свети синод на българската православна църква и за първи български екзарх Високата порта избира видинския митрополит Антим I. Седалището на екзархията е в Цариград.
Сложен е край на грубата намеса на цариградската патриаршия в духовния живот на българите. Край на гръцката духовна зависимост. Сложено е ново начало за подем на българското възраждане. Сега българската екзархия води борба за духовно обединение на българите от Македония и Тракия.
Смел и непоколебим борец за свободата на народа си е Антим I, заклеймява кланетата по време на Априлското въстание.
Пише писмо до руския цар Александър II с молба да се помогне на България. Царят пише резолюция на писмото „Да се освободи България”.
Заради това писмо екзарх Антим I е заточен в Мала Азия, откъдето е освободен след Руско-Турската война и се връща във Видин.
През 1879 г. той е председател на учредителното Народно събрание, което избира Александър Батенберг за княз на България.
Екзарх Антим Iумира през 1888 г. на 72-годишна възраст.
PS: Уважаеми читателю български, запомни делата, за които прочете в тази съвсем не пълна биографична справка за този велик българин.
Петя Костадинова