Skip to content
Интервю с инж. агроном Антон Величков, зам. изп. директор на БАБХ
– Откога се отбелязва празникът на растителнозащитника?
– Началото на растителната защита в България е поставено на 16 януари 1896 година. С указ на княз Фердинанд I е обнародван първият законодателен акт в областта на растителната защита. С него се поставят основите на растителната защита. Той е бил свързан с мерките за борба с филоксерата по лозята, както и с мерките за справяне след опустошаването на лозята в България през този период. Тогава всъщност е поставено началото на професията „растителна защита“. Официално в „Държавен вестник” през 2006 година се обявява 16 януари за Ден на растителнозащитника и е първото честване, като официален празник. Оттогава до сега всяка година на тази дата честваме професионалния си празник. Тази година се отбелязва 121 годишнина от развитието на растително-защитната наука.
Аз продължавам да твърдя, че растителнозащитниците са „лекарите“ на растенията – те поставят диагноза и установяват съответната мярка за лекуване на растението, за да може то да оцелее. Работата на растителнозащитниците е изключително отговорна, защото хранителната верига започва от растенията, няма ли здрави растения, всеки по тази верига ще страда. Този празник не е само на администрацията, а и на всички професионалисти по растителна защита в бизнеса, в селскостопанската наука, от където идва най-големият принос. Ние като администрация работим земеделският производител да получава здрава, качествена и устойчива продукция чрез прилагане на най-модерни решения в областта на растителната защита.
– Какво се постигна в областта на растителната защита през миналата година?
– През 2016 година БАБХ отново извърши много проверки на препарати за растителна защита (ПРЗ). Бяха направени и много проверки на търговци, предлагащи ПРЗ, на земеделски производители, които търгуват със земеделска продукция в други държави. Това е част от работата на фитосанитарния контрол, който проверява на терен земеделските производители, за да сме сигурни, че продукцията може са се движи свободно на пазара. От друга страна, през годината нямаше много сериозни нападения от вредители върху земеделските култури. Дори да имаше такива, чрез бюлетините и препоръките, които сме дали в областните дирекции, не допуснахме масови нападения на вредители. Изминалата година беше по-благоприятна от растителнозащитна гледна точка спрямо 2015 година. Разбира се, имаше и проблеми. Установихме във все повече райони разпространение на новия вредител в страната – дрозофила сузуки (Drosophila suzukii). Тя е от вида на винените мушици, напада меките плодове на малини, ягоди, боровинки. През 2016 утвърдихме национална програма за мерки за контрол на този вредител, защото той е изключително опасен за плодовото производство в България. Насоката, която се пое от МЗХ през последните 2 години, беше да се подпомага малко повече плодовото и зеленчуковото производство. Затова особено внимание обърнахме на дрозофила сузуки. Разрешихме препарати за растителна защита за борба, направихме национална програма за фитосанитарен контрол, така че земеделските производители да имат под ръка продукти, с които, ако вредителят се появи в тяхната площ, да могат да се справят.
Открихме и нов вредител за територията на Европейския съюз. Това е един акар по годжи берито. Годжи бери е култура, която все повече се застъпва в България като биопроизводство. За първи път го установихме на територията на ЕС в нашата страна. Открихме го по време на рутинни проверки при производителите на биопродукция. През тази година предстои да одобрим препарати, да изготвим програми за борба срещу този нов акар. За разлика обаче от дрозофила сузуки, акарът е строго специализиран по годжи бери. Като икономически обоснован вредител дрозофилата е по-важна.
По отношение на контрола отчитаме един все по-ясен проблем и за 2016 година. Макар че резултатите спрямо 2015 са по-добри, може би защото имаме по-добър контрол, търговията с нелегални продукти за растителна защита се увеличава. Заловихме 6 тона продукти. Те са на базата на рутинните ни проверки на границата, както и във вътрешността на страната за продажба, предлагане и употреба на нерегистрирани продукти, влезли нелегално на нашата територия. Те са прахообразни и течни препарати, както и нерегистрирани торове. Най-много навлизат от Турция, има и от Сърбия и от Македония, но са в пъти по-малко. Имаме 24-часов контрол на границата и въпреки това основно тези продукти влизат прикрити зад други стоки в малки пратки и в малки превозни средства. Най-големи количества нелегални препарати сме хванали по границата. Проблемът с нелегалния внос продължава да бъде приоритетен и за 2017 година. С капацитета, с който разполагаме, мисля, че сме постигнали доста, но няма как да се справим сами с него, без да ни помагат и други институции като полиция, следствени органи, бизнес.
През 2016 година има разрешени над 240 продукта за растителна защита – подновени, с изменения в разрешаването, зонални разрешавания, взаимни признавания. Смятам, че това е една положителна оценка за БАБХ. Със създаването на Центъра за оценка на риска по хранителната верига смятам, че тази тенденция за увеличаване броя на разрешените продукти ще се запази и през 2017 година.
– Какво предстои пред растителната защита?
– За 2017 година ни предстои и законодателна инициатива – влизането в сила на регламент за фитосанитарен контрол, който има за цел да направи по-прозрачни процедурите за земеделските производители. Освен това този регламент, разбира се, помага да се облекчи административната тежест на операторите, които пряко са ангажирани с него. Регламентът разписва правила, които да са идентични за всички държави, членки на ЕС, по отношение на растителното здраве и опазването на културите. Предстои ни и законодателна инициатива – публикуването и обнародването на още няколко наредби. Вече финализираме процеса по издаването на наредби по новия Закон за защита на растенията. Една част от тях излязоха и вече са обнародвани в ДВ.
Друго важно нещо е подготовката на страната за председателството в областта на растителната защита през 2018 година. Ние като администрация в растителната защита имаме ангажимент да подготвим приоритети и екип, който да ръководи председателството. Започнали сме подготовка от сега.
– Какво ще пожелаете на Вашите колеги?
– Искам всички растителнозащитници да се чувстват горди и да имат самочувстие затова, че лекуват растенията – основната брънка на хранителната верига. От техните знания, умения и компетенции зависят много хора. Дано тази година да е по-лека от растителнозащитна гледна точка, да няма силни нападения от вредители. Нашата цел е да контролираме вредителите до такова ниво, че да не нанасят икономически вреди върху растенията. Фокусът ни трябва да е и върху опазване на околната среда и човешкото здраве, тъй като голяма част от средствата за растителна защита са химически, и са бързо и достъпно средство за водене на борба срещу вредителите. Има и биологични средства, но е нужно още време и насърчаване от страна на държавата и администрацията, за да навлязат по-бързо в практиката, защото предимствата им са неоспорими. Трябва да направим така, че обединени наука, администрация и бизнес да повишат познанията и добрите фермерски практики на земеделските производители. Да бъде плодовита 2017 година за всички.
доц. д-р инж. Милка Бобева