Skip to content
Борис Илиев се ражда на 15 август 1896 г. в гр. Пловдив в семейство с висока култура. Завършва гимназия в София през 1915 г., следва математика в Софийския университет. След един семестър е студент във Висшето техническо училище в Берлин. Участва в Първата световна война и прекъсва следването си за 3 години. Продължава обучението си и завършва като дипломиран инженер със специализация по „Автомобилни двигатели” (1922 г.). От края на 1922 г., след няколко месеца работа в Инженерната работилница в София, Борис Илиев е назначен за асистент в катедра „Общо земеделие” по препоръка на ръководителя ѝ – бъдещия академик Иван Странски. Младият машинен инженер поема всички оръдия, сечива, някои машини, мотори, парни локомотиви и всичко, признато като „Земеделска машинария”.
От 1923 до 1925 г. специализира в Унгария, във фабриките „Фехер” в конструкторско бюро и в Политехниката в Будапеща при проф. Густав Сабо, а след това в университета в Хале, Германия, като асистент на проф. Мартини. Успехите му в изследователската работа в Германия – изследванията и разработките му по млечните центрофуги и сортировачките за зърно привличат вниманието на учените. По препоръка на проф. Хъчинсон от Рокфелеровата фондация е предложен и изпратен на специализация в САЩ (1925 г.). Там работи върху рационализация на меленето на концентрираните фуражи. За разработката му е присъдена научна степен „Мастер оф сайенс”.
Пак от САЩ е приятелството му с Джон Атанасов. Запознават се през 1929 г., когато и двамата учат аспирантура. По време на Втората световна война загубват връзката си. През 70-те години академик Сендов кани Джон Атанасов да посети България. Той се съгласява, но поставя условието, че държи да му намерят Борис Илиев. Когато Джон Атанасов пристига в София, първо посещава семейството на проф. Борис Илиев, който го съпровожда през целия му престой в България.
До 1935 г. броят на машинните инженери в България нараства до 339. Един от тях е и извънредният професор (от 1931 г.) и ръководителят на създадената през 1935 г. катедра „Земеделско машинознание” към Софийския университет, издал през същата година първия учебник за студентите агрономи със същото заглавие, инж. Борис Илиев. През 1939 г. той е избран за редовен професор. В дейността му се включват необходимите за решаване въпроси в развитието на земеделието у нас, стремежът му те да се решат по подходящ начин, да се развива модернизацията – чрез подбиране на най-подходящи машини и енергетични средства, рационалното им използване, чрез съответна подготовка на кадри на всички нива. Развива широка консултантска дейност, навсякъде работи с много хора, приятели, сподвижници, учени, колеги по професия. През 1940 г. Борис Илиев препоръчва кооперирането на земята, а 2 години по-късно, като главен секретар на Министерството на земеделието, горите и държавните имоти, прави ситуационен план за първата машинно-тракторна станция (МТС) в гр. Левски.
Негова е инициативата за откриване на факултет „Механизация на селското стопанство“ и организацията на създаването му към Селскостопанска академия „Г. Димитров”, София (1953 г.). Борис Илиев е и първият лектор на теоретичния курс „Селскостопанска техника” към Държавната политехника, София, в новия факултет в Селскостопанска академия „Г. Димитров”, София и продължава да преподава след преместването на факултета в Русе (1954 г.) и създаването на Висшия институт по механизация на селското стопанство.
Трудовете на проф. Б. Илиев, установени досега, са 102. Участвал е в много международни конгреси между 1930 и 1964 г. Проблемът почвообработващи машини и оръдия заема най-дълъг период от дейността му (1924-1974 г.). За тях получава висока оценка както в чужбина, така и у нас.
Слепотата, която идва със старостта, не му пречи да общува с много хора, особено с млади специалисти. Пише на машина при пълна слепота, докато може да се движи. Имах щастието и аз да се срещна с този изключителен човек и учен, който в края на живота си, както Джон Атанасов бе отбелязал „бе запазил някогашния си благороден облик…” Проф. инж. Борис Илиев почива на 12.09.1981 г.
100-годишнината от рождението на Борис Илиев бе отбелязано през 1996 г. в Научноизследователския институт по механизация и електрификация на селското стопанство. През годината в. „Земеделска техника” публикуваше негови изследвания, спомени на негови сътрудници, а последният брой, както е този 25, бе посветен на него.
В историята на механизацията на българското земеделие, в създаването и приложението на земеделската техника като наука, проф. Илиев е не само основоположник, но и един открояващ се връх за дълъг период от развитието и диференцирането на тази наука в отговор на нуждите, но и създаващо условия за развитие на земеделието с нови качества, с нови специалисти.
Доц. д-р инж. Милка Бобева