ЦЕННИ АРХИВНИ ФОНДОВЕ НА ЦЕНТРАЛНАТА СЕЛСКОСТОПАНСКА БИБЛИОТЕКА

Цен­т­рал­на сел­с­кос­то­пан­с­ка биб­ли­о­те­ка при Сел­с­кос­то­пан­с­ка ака­де­мия е най-го­ля­ма­та аг­рар­на биб­ли­о­те­ка (ЦССБ) в стра­на­та. В нея се съх­ра­ня­ват цен­ни ар­хив­ни до­ку­мен­ти, сред ко­и­то е пър­вият вестник, а след това зе­ме­дел­с­кото спи­са­ние „Ора­ло“ и пър­ви­те зе­ме­дел­с­ки кни­ги, из­да­де­ни в края на 19 век.

Пър­ви­те въз­рож­ден­с­ки прос­ве­ти­те­ли, ра­бо­ти­ли за сво­бо­да­та и прос­вет­ле­ни­е­то на бъл­гар­с­кия на­род пре­ди Ос­во­бож­де­ни­е­то, ос­вен кни­ги­те на бъл­гар­с­ки език из­да­ват и ня­кои кни­ги по зе­ме­де­лие. Иде­я­та им е би­ла да из­диг­нат рав­ни­ще­то на зе­ме­де­ли­е­то, ко­е­то по оно­ва вре­ме е би­ло твър­де изос­та­на­ло, по­ра­ди об­ща­та изос­та­на­лост на тур­с­ка­та фе­о­дал­на ико­но­ми­ка.

Пър­ви­те зе­ме­дел­с­ки кни­ги на бъл­гар­с­ки език из­ли­зат в пос­лед­ни­те де­се­ти­ле­тия пре­ди Ос­во­бож­де­ни­е­то, до­каз­вай­ки осъз­на­ва­не­то от въз­рож­ден­с­ки­те дей­ци на не­об­хо­ди­мост­та от зе­ме­дел­с­ко-сто­пан­с­ка книж­ни­на и прос­ве­та за бъл­гар­с­кия на­род. Ав­то­ри­те на те­зи пър­ви кни­ги са мла­ди бъл­га­ри, учи­ли в чуж­би­на, ко­и­то след зав­ръ­ща­не­то си в Ро­ди­на­та, ре­ша­ват да да­дат на­път­с­т­вия и зна­ния по сто­пан­с­ки, зе­ме­дел­с­ки и дру­ги въп­ро­си, за да по­мог­нат на бъл­гар­с­кия на­род да из­ле­зе от изос­та­на­лост­та и да тръг­не по съв­ре­ме­нен път на раз­ви­тие.

Ед­на част от те­зи ав­то­ри са учи­ли в Ру­сия, дру­ги – в раз­лич­ни ев­ро­пей­с­ки дър­жа­ви. При на­пис­ва­не­то на сво­и­те про­из­ве­де­ния те са пол­з­ва­ли бо­га­та­та рус­ка и ев­ро­пей­с­ка ли­те­ра­ту­ра по зе­ме­де­лие и зе­ме­дел­с­ко сто­пан­с­т­во. Пре­веж­да­ли са от рус­ки, чеш­ки, хър­ват­с­ки и др. ези­ци, ка­то по то­зи на­чин са по­пу­ля­ри­зи­ра­ли пос­ти­же­ни­я­та на те­зи на­ро­ди, доп­ри­на­сяй­ки за из­ди­га­не­то на бъл­гар­с­ко­то зе­ме­де­лие. И днес тях­но­то де­ло е един ху­бав при­мер за дос­той­но из­пъл­нен дълг.

В Цен­т­ра­на сел­с­кос­то­пан­с­ка биб­ли­о­те­ка се съх­ра­ня­ва пър­ва­та зе­ме­дел­с­ка кни­га, из­да­де­на на бъл­гар­с­ки език. То­ва е „Зем­ле­де­лие“ от 1853 г. с ав­тор Ни­ко­ла Ико­но­мов Же­рав­не­не­ца – ра­бо­тил ка­то учи­тел, све­ще­ник и прос­ве­ти­тел в Раз­г­рад. Сред­с­т­ва­та за из­да­ва­не­то на кни­га­та са съб­ра­ни чрез спо­мо­щес­т­во­ва­тел­с­т­во (або­на­мент), в ко­е­то са се вклю­чи­ли го­лям брой ро­до­лю­би­ви бъл­га­ри.

На заг­лав­на­та стра­ни­ца на кни­га­та има ем­б­ле­ма, със­то­я­ща се от ста­ри­нен плуг с ко­ле­сар­ка, пос­та­ве­на над жи­тен сноп, със за­бо­ден в сно­па сърп. Под сно­па са на­ри­су­ва­ни мал­ко ръч­но греб­ло и ло­па­та. Ем­б­ле­ма­та е взе­та от кни­га­та „Бъл­гар­с­ки­те ко­ло­нии в Бе­са­раб­с­кия и Но­во­ро­сий­с­кия край“, ста­тис­ти­чес­ки очерк от А. Ска­ль­ков­с­ки, от­пе­ча­та­на в Оде­са през 1848 г.

На гръб­на­та ко­ри­ца е пос­та­ве­на дру­га ори­ги­нал­на и ин­те­рес­на по за­ми­съл ем­б­ле­ма. Цен­т­рал­но мяс­то в нея за­е­ма ко­шер с пче­ли и раз­т­во­ре­на пред не­го кни­га. Кни­га­та е прик­ре­пе­на за ко­ше­ра вър­ху кръс­то­са­ни­те дръж­ки на ръч­но греб­ло и ко­са. Вър­ху греб­ло­то е пос­та­вен сърп, а под не­го – ло­па­та. То­ва са ос­нов­ни­те зе­ме­дел­с­ки се­чи­ва, из­пол­з­ва­ни по оно­ва вре­ме.

При на­пис­ва­не­то на кни­га­та Ни­ко­ла Ико­но­мов е пол­з­вал рус­ки, сръб­с­ки и гръц­ки из­точ­ни­ци. Кни­га­та е раз­де­ле­на на 20 гла­ви (па­раг­ра­фи) с пре­дис­ло­вие. В уво­да („Ввож­да­ние“) се каз­ва, че „зем­ле­де­ли­е­то не е са­мо ед­но от пър­ви­те за­ня­тия на чо­ве­ка, но и най-по­лез­но от всич­ки дру­ги, за­що­то е из­вор на всич­ки доб­ри­ни и ис­тин­с­ко бо­гат­с­т­во на един на­род, ко­го­то хра­ни и му да­ва всич­ко не­об­хо­ди­мо за жи­вот. От не­го за­ви­си не са­мо об­що­то, но и на от­дел­ния чо­век бла­го­по­лу­чие. Та­ка че и зна­ни­я­та, ко­и­то се да­ват, как­то ста­ва и в прос­ве­те­на Ев­ро­па, са твър­де по­лез­ни и пот­реб­ни за хо­ра­та.“

След то­ва в раз­лич­ни­те гла­ви се го­во­ри за по­мес­ти­я­та (чиф­ли­ци­те), сел­с­ки­те къ­щи, жит­ни­ци­те, ко­нюш­ни­те, гъ­лъ­бар­ни­ци­те, кур­ни­ци­те и дру­ги сто­пан­с­ки сгра­ди. Ако има ло­зя, сто­па­ни­нът тряб­ва да си пос­т­рои из­би за ви­но. Оп­ре­де­лят се че­ти­ри ви­да поч­ви – пе­съч­ли­ва, ва­ро­ви­та, праш­на и кли­са­ва. Зе­ме­де­ле­цът тряб­ва да знае да ги раз­мес­ва и да ги под­гот­вя за се­ит­ба. Да­ват се съ­ве­ти и за под­дър­жа­не­то на то­ри­ща­та – те тряб­ва да са пос­т­ла­ни с ка­мъ­ни, за да не се гу­би теч­ни­ят тор. Поч­ва­та се за­сил­ва с три ви­да тор – пти­чи, жи­во­тин­с­ки и чо­веш­ки. Да­ват се съ­ве­ти за ора­не­то, се­е­не­то и жът­ва­та. „Зе­мя­та се оре с ора­ло. За се­ме се из­би­ра най-доб­ро­то, уз­ря­ло и чис­то зър­но. Щом уз­рее, се по­жен­ва, за да не се пи­лее. На­вър­з­ва се на сно­пи, пра­ви се на кръс­т­ци и се вър­шее.“

По-на­та­тък в кни­га­та се го­во­ри за се­е­не­то на лен, ко­ноп, тю­тюн, брош, шаф­ран, ки­ми­он и др. Овощ­на­та гра­ди­на се заг­раж­да за пред­паз­ва­не от до­би­тъ­ка и хо­ра­та. Меж­ду дър­ве­та­та се ос­та­вя раз­с­то­я­ние, за да имат нуж­на­та вла­га. Ло­зя­та се са­дят в хъл­мис­ти мес­та, ка­то най-ху­ба­ва е ряд­ка­та, тън­ка­та и су­ха зе­мя. По­от­дел­но се раз­г­леж­дат гри­жи­те за раз­лич­ни­те ви­до­ве жи­вот­ни – кра­ви, во­ло­ве, ко­не, ов­це, ко­зи, сви­не, ко­кош­ки, ку­че­та, ми­сир­ки, гъс­ки, па­ти­ци, а съ­що та­ка гъ­лъ­би и пче­ли.

В пос­лед­на­та гла­ва се по­соч­ват на­чи­ни­те за об­ра­бот­ва­не на раз­лич­ни­те зе­ме­дел­с­ки кул­ту­ри, ка­то ма­те­ри­а­лът е да­ден във вид на въп­ро­си и от­го­во­ри (пи­та­ния и от­г­о­ва­ря­ния). Под­роб­но се опис­ва от­г­леж­да­не­то на пше­ни­ца, ече­мик, ца­ре­ви­ца, про­со, ва­ри­ва (бо­бо­ви кул­ту­ри). Под ва­ри­ва се раз­би­ра грах, ле­ща, бял и че­рен боб. Ва­ри­ва­та се се­ят по­ве­че ле­те. От въз­ду­ха те при­е­мат мно­го „хра­ни­тел­ни сти­хии“ (хра­ни­тел­ни еле­мен­ти) чрез яки­те си лис­та, за­то­ва не из­то­ща­ват зе­мя­та ка­то дру­ги­те жи­та. Чер­ни­ят боб (бак­ла) го се­ят, за­що­то се упот­ре­бя­ва ка­то уго­и­тел­на хра­на за го­ве­да­та.

Да­ват се съ­ве­ти и за от­г­леж­да­не­то на ко­ре­ноп­лод­ни кул­ту­ри („То­ва са рас­те­ния, ко­и­то имат пло­да си в зе­мя­та, кой­то е мно­го при­ят­на хра­на за хо­ра­та.“) – кар­то­фи, цвек­ло (чу­кун­дур), ря­па, ала­баш, мор­ко­ви и др. Спе­ци­ал­но вни­ма­ние се об­ръ­ща на зе­ле­то. За­да­ват се въп­ро­си и от­го­во­ри за мас­ло­дай­ни­те рас­те­ния, от се­ме­то на ко­и­то се ва­ди мас­ло – го­ру­щи­ца (гор­чи­ца), сла­чи­ца (чер си­нап), су­сам, слън­чо­ва ли­бов­ни­ца (слън­чог­лед). Раз­г­леж­дат се и влак­но­дай­ни­те рас­те­ния, ко­и­то ав­то­рът на­ри­ча „преж­де­ни“ – лен, ко­ноп. Го­во­ри се и за баг­рил­ни рас­те­ния, на­ри­ча­ни от ав­то­ра „кра­сил­ни­чес­ки“ – брош, жъл­та ре­зе­да. Ин­те­рес­но е опи­са­ни­е­то и на под­п­рав­ки­те – ки­ми­он, ко­пър, шаф­ран. Ико­но­мов да­ва съ­ве­ти и за от­г­леж­да­не­то на фу­раж­ни рас­те­ния, ко­и­то на­ри­ча „скот­с­ки“. „Ос­вен се­но­то, мо­гат да се се­ят и дру­ги рас­те­ния за хра­на на до­би­тъ­ка.“ По вре­ме­то на на­пис­ва­не­то на кни­га­та (1853 г.), лю­цер­на­та и де­те­ли­на­та са би­ли поч­ти не­из­вес­т­ни на бъл­гар­с­ки­те зе­ме­дел­ци. За­то­ва Ни­ко­ла Ико­но­мов нас­той­чи­во ги пре­по­ръч­ва, ка­то ги на­ри­ча „три­лис­тен звез­дел“.

За тю­тю­на Ико­но­мов упот­ре­бя­ва на­и­ме­но­ва­ни­е­то „пу­шак“, а в ско­би пос­та­вя „тю­тюн“.  Той не е при­вър­же­ник на тю­тю­но­пу­ше­не­то, но зна­ей­ки го­ля­мо­то сто­пан­с­ко зна­че­ние на то­ва рас­те­ние, пре­по­ръч­ва не­го­во­то доб­ро от­г­леж­да­не. „Тряб­ва да го бе­рем в су­хо вре­ме, и то са­мо уз­ре­ли­те лис­та. Упот­ре­бя­ва се за пу­ше­не от гор­дост по­ве­че, а не от нуж­да. Днес мла­де­жи­те най-мно­го с ци­га­ри­те се на­ди­гат и гор­де­ят. От тю­тю­на ва­дят и боя ка­то го пре­ва­рят.“

В края на кни­га­та са по­мес­те­ни илюс­т­ра­ции на плуг, ра­ло, оръ­дие за из­т­ръг­ва­не на ко­ре­ни, ва­ляк за при­тис­ка­не на ку­ха­та зе­мя, рак­ли (пи­ра­ми­ди), вър­ху ко­и­то се тру­па звез­де­лът и се­но­то, пок­рив за сно­пи и др.

В спо­ме­ни­те си Илия Блъс­ков каз­ва за кни­га­та на Ни­ко­ла Ико­но­мов „Тя бе на­ре­де­на и ка­то кни­га за про­чит, и ка­то учеб­ник.“ Мно­го учи­те­ли я въ­веж­дат за изу­ча­ва­не в учи­ли­ща­та – как­то по­ра­ди лип­са­та на учеб­ни­ци, та­ка и за да по­мог­нат на то­га­ваш­но­то изос­та­на­ло зе­ме­де­лие. Пи­са­на с го­ля­ма лю­бов към зе­мя­та, с гри­жа за из­ди­га­не­то на бъл­гар­с­ко­то зе­ме­де­лие и с го­ля­ма вя­ра в свет­ло­то бъ­де­ще на бъл­гар­с­кия на­род в труд­ни­те го­ди­ни на тур­с­ко­то роб­с­т­во, кни­га­та на Ни­ко­ла Ико­но­мов Же­рав­не­не­ца ни да­ва оп­ти­ми­зъм и ни за­реж­да с по­ло­жи­тел­на енер­гия, тол­ко­ва не­об­хо­ди­ма днес за пре­о­до­ля­ва­не­то на всич­ки пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва на съв­ре­мен­ния свят.

ЦСС­Б, Со­фия 1113, бул. „Ца­риг­рад­с­ко шо­се“ № 125, бл. 1

тел.: 02/870 60 81, 0877925950

e-mail: csb@abv.bg; www.agrobiblioteki.eu