Skip to content
Интервю с доц. дсн Стефан Гандев, директор на Института по овощарство в Пловдив
– Г-н Гандев, в какви направления работи Институтът по овощарство и по какви международни проекти участва?
– Направленията, по които работи Институтът, са съобразени с държавната политика в областта на овощарството. В тази връзка провеждаме селекционни и технологични изследвания, целящи повишаване продуктивността на овощните насаждения. Изследователите в Института са интегрирани в световната овощарска наука и работят по редица европейски проекти. Такива са програма „COST“, „Седма рамкова програма“ и редица проекти с Китай, Македония и Украйна.
– С какви практични разработки може да подпомогнете нашите овощари?
– От създаването на Института през 1952 г. до сега, имаме значително участие в развитието на българското овощарство. Друг е въпросът, че през последните години земеделските производители не се възползват напълно от нашите консултации. Считам, че този проблем трябва да бъде решен на национално ниво и държавата да намери начини и способи да стимулира производителите, които внедряват новостите в областта на земеделието. Още повече, че държавата е заинтересована срещу издръжката на институтите да получава научен продукт, който да се предлага безплатно на земеделските производители. Що се отнася до нашите практични разработки, ние сме в състояние да предоставим нови сортове и технологии. Можем да бъдем полезни и в направленията торене, напояване, резитби на овощните растения и растителна защита.
– Има ли търсене на български сортове и кои са предпочитани в овощарството?
– Да, има търсене на български сортове, най-вече при ореха. Интересен е фактът, че при тази култура от консултантските ни услуги се възползват както много наши производители, така и производители от съседни на България страни. Интерес има и към новите ни сортове ябълки, череши, сливи и праскови. За съжаление внедряването им в практиката не е така масово, както желаем.
– Какво според Вас е мястото на биологичното производство на плодове, спрямо традиционното?
– Независимо от това дали желаем или не, биологичното производство има място в земеделието на страната ни и според мен ще има все по-голяма популярност. Това е продиктувано от два факта – първо, че държавата го подпомага финансово и второ, че има все повече консуматори, които са готови да плащат повече за биологично чиста продукция.
– Разсадникът на Института какъв посадъчен материал произвежда, успявате ли да задоволите нуждите на пазара?
– Бих искал да отбележа, че ние сме организация за научни изследвания, така че нашето производство е съобразено със структурата и числения състав на Института. Въпреки това полагаме максимални усилия в това направление и произвеждаме овощен посадъчен материал от всички овощни видове. Най-голямо е производството ни на орех – между 12 и 15 хиляди дръвчета годишно. В момента приемаме заявки за този овощен вид за 2018 г. Очевидно клиентите ни ценят автентичността и качеството на посадъчния ни материал.
– Обновява ли се научният състав на Института, има ли приемственост?
– Научният състав на Института се обновява непрекъснато и е съобразен с актуалността на научните направления в световен мащаб. На възраст до 35 години са 37% от научния потенциал на Института. Този факт говори за една добра приемственост и сравнително млад изследователски състав.
– По какъв начин оказвате помощ на производителите?
– Земеделските производители могат да изберат формата на консултацията. Ние извършваме посещения на място, както и даваме консултации в Института. Предоставяме научна литература, организираме и семинари. Бих искал да отбележа, че съвременно, конкурентно производство на плодове е невъзможно без внедряването на новостите в практиката.
Петя Ноева