Биологичното производство е залегнало като приоритет, отразен в редица национални документи – Националната програмата за развитие на биологичното земеделие (НПРБЗ – 2007-2013 г.), Наредба № 22/04.07.2001 г. за биологичното производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях, Наредба №1 от 7 февруари 2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането, която отменя действалата до този момент Наредба №22 от 4 юли 2001 г. С тези документи се регламентират изискванията за биологичното производство и контрол на произведените продукти, в това число и на грозде, и се създават реални условия площите, заети с биологично отглеждани култури плавно да нарастват.
Поддържането на почвената повърхност, плътността и състоянието на плевелните видове в междуредията на лозята имат редица технологични и технически решения, отговарящи на изискванията за биологично производство. По-сложен е проблемът с плевелите в зоната на лозовия ред. Научно-изследователската и експериментална работа тук е насочена основно в две направления – унищожаване на преобладаващата част от плевелите в зоната на лозовия ред, посредством механични почвообработки и т.н. контрол на плевелите – свеждането и поддържането на тяхното видово, количествено и моментно състояние в тази зона до граници, приемливи както от гледна точка физиологията на лозата, така и за възприетата технология за отглеждането й.
По първото направление в практиката са намерили приложение голям набор от машини и оръдия, известни под наименованието „отклоняващи секции”. Те могат да работят съвместно с друга почвообработваща машина, например култиватор, или самостоятелно. Според начина на агрегатиране те биват прикачни и навесни. В практиката са експериментирани и са намерили приложение отклоняващи секции с голямо разнообразие от работни органи – плужен тип, плоски или “L”-образни лемежи, дискови разрохквачи с активно и пасивно действие, с хоризонтална, вертикална или наклонена ос на въртене. Самостоятелно работещите отклоняващи секции се монтират предимно челно или странично, между двата моста на трактора. Прилагат се както в едностранен, така и в двустранен вариант. Отклоняването на работния орган може да се извършва без допълнителна спомагателна сила (отклоняването се осъществява от компонентата на силата, с която опипвач въздейства върху препятствието) или посредством допълнителна спомагателна сила, създавана от пневматично, хидравлично или електронно устройство. Спомагателната сила може да действа едностранно, само в посоката на отклоняване, или двустранно, създавана по хидравличен или пневматичен принцип. В първият случай връщането на работния орган в работно положение се осъществява от силата на пружина или от сила, създавана от компресор.
В практиката най-голямо приложение са намерили отклоняващите секции, работещи на хидравличен принцип на отклоняване, модели на фирмите CLEMENS, BRAUN, RÖLL и др. Предимствата при тях са сравнително лесното настройване, точност и надеждност на работа и малката необходима сила за задействане на опипвача – до 10 N. Може да работят самостоятелно или навесени едностранно или двустранно към други почвообработващи машини, работещи със скорост до 10 km/h. Недостатък при тях е, че при варианта с двустранно разположени работни органи е необходим голям дебит на масло, което налага монтирането на допълнителна маслена станция към трактора. В някои модели, например модела “ULTRA RADIUS” на фирмата CLEMENS, металният опипвач на откланящото устройство е заменен с ултразвуков сензор. При среща със стъбло на лоза или елемент от подпорната конструкция, лъчът подава сигнал към хидравличната система за отклоняване. Предимството при този модел е много точната работа на отклоняващата система. Ограничаващ фактор тук е изискването за много добро агротехническо състояние на насаждението, особено по отношение на наличието на леторасти в зоната на действие на утразвуковия лъч.
Във второто направление са възможни няколко варианта – механични обработки на почвата с различни типове работни органи – фреза, разрохквач, окопвач, дисков работен орган, полагане на изкуствени покрития, пластмасово фолио и др., мулчиране със слама, дървесни стърготини, талаш, компост, оборна постеля или окосената и наситнената растителност от зоната на реда, отстраняване на надземната част от плевелите посредством работен орган, тип четка, или косачка.
За нашето лозарство в направлението „Биологично производство на грозде” най-подходящо от икономическа гледна точка е прилагането на второто направление – контрол на плевелите. Главните му цели са максималното запазване на влагата в почвата и намаляване на конкуренцията на плевелите при усвояването на влагата и хранителните вещества от лозите. Чрез прилагатего му се създават условия за намаляване на плътността на гризачи, полски мишки и др., за подобряване циркулацията на въздушните потоци и усвояването на слънчевата радиация, за подобряване на условията за ефективно извършване на основните агротехнически мероприятия както механизирани, така и ръчни. Не трябва да се подценяват и възможностите за ограничаване влиянието на водната ерозия, особено за лозя на терени с наклон над 6-8º и посока на редовете, съвпадаща в максимална степен с този наклон. За условията на лозарството ни са подходящи два варианта. Първият се основава на периодична, през около 30 дни, механична почвообработка на зоната на лозовия ред. Може да се използват машини с различни работни органи, или с два съвместно работещи вида работни органи – BRAUN, RINIERI и др. Вторият вариант се състои в периодично срязване и наситняване на надземната част на плевелната растителност в тази зона посредством машини, работещи на принципа на косачката. За целта се използват машини с дискови работни органи, модели на фирмите HUMUS, FEHERENBACH и др. Работният орган при среща със стъбло или елемент от подпорната конструкция се отклонява чрез допълнителна чужда сила, създавана по хидравличен принцип. Вариантът трайно затревяване на междуредието е възможен за районите с годишна сума на валежите над 800-900 mm, като е задължително зоната на реда да се поддържа в максимална степен без плевели, основно с механична обработка на почвата, и при възможност да се използва капково напояване. Затревяването на цялото междуредие за повечето райони на страната е твърде рисково начинание и при честите продължителни летни засушавания това оказва много негативно влияние както върху количеството и качеството на гроздето, така и за развитието и жизнеността на лозите. Възможен е вариантът затревяване на междуредията, през ред, с цел зелено (азотно) торене. Мулчирането или покриването на зоната на реда с фолио са варианти, изискващи допълнителен разход на ръчен труд за периодичното поставяне и отстраняване на тези материали.
Постепенното намаляване на работната ръка в лозарството, повишаването на изискванията към гроздето като суровина и непрекъснато нарастващите разходи за ръчен труд, поставят много сериозни въпроси относно рентабилността на това производство. От икономическа гледна точка, ефективността на избрания технологичен вариант зависи от много фактори, като лимитиращи са почвения тип, наклона и изложението на терена, избраната система на отглеждане, плевелните видове и тяхната плътност, подбраните технически средства и машини и др. Важна роля имат и климатичните условия в района, като определящо е влиянието на количеството на валежите и тяхното разпределение през вегетационния период. Влияние за избора на рационален вариант има и предназначението на произвежданото грозде като суровина.
гл. ас. инж. Валерий Пейков
Институт по лозарство и винарство – Плевен