Skip to content
Тодор Николов, председател на БАТА АГРО пред в. „Земеделска техника”
За състоянието и възрастта на земеделската техника в България БАТА АГРО води редовна статистика. Независимо от многото пари, които са вкарани по програма САПАРД и мерките по Европейските програми в последните 15-16 години, средната възраст на машините у нас продължава да е много висока. Проблемите, свързани с тази възраст, са много, като започнем от конкуретноспособността на земеделието като сектор и приключим с чисто финансовите параметри като цената на екплоатацията на машините. През тези последни 20-ина години, през които има различен пазар на земеделска техника, на практика в България влязоха всички нови, познати на света модели, марки и технологии. Но от друга страна, наличието на техника и технологии като възможност за купуване са едно, но финансовите възможности са съвсем друго. Според мен, навремето, когато са затваряли глава „Земеделие”, преди да бъдем приети в ЕС, нуждите на българското земеделие във финансов план не са били представени както трябва. По груби сметки на БАТА АГРО, парите, необходими, за да се развие машинно-тракторният парк, трябва да са поне 5-6 пъти повече.
Вярно е, че новите машини правят впечатление, когато влезеш в един стопанскидвор. Обаче, всички ние, които сме в сектора, знаем, че периодът на амортизация на земеделските машини в България е много по-къс, отколкото на други места в Западна Европа. Една от причините е недостигът на мощност за обработка на земята и се налага някои машини да работят повече часове в денонощието. Имаме клиенти, които за 1 година с една и съща марка машини навъртат повече моточасове, отколкото в Германия за 5 години. При нормален темп на натоварване амортизационният период на една машина е седем години. След това тя започва да носи повече разходи, а не приходи. Ще дам един пример – само преди години подменихме на едно стопанство всички машини, направихме 5-годишен договор за лизинг и се оказа, че те успяват да си плащат лизинговите вноски само от икономиите на горива, ремонти, смазочни материали и труд, които са имали преди това.
В последните 10-ина години климатичните промени в България скъсиха агротехническите срокове. Ако преди се правеха разчети за необходима техника на база на допустими агротехнически срокове, които бяха валидни преди 15 години, днес това вече не е така. Ние сме свидетели няколко години подред как, ако не си в състояние да си прибереш реколтата за 10-ина дни, не можеш да я прибереш, защото започват дъждове. В полето започнаха да влизат верижни комбайни, които преди се използваха за прибиране на ориз, а сега се прибира пшеница. Сроковете за оран и за сеитба също са съкратени. Всичко това означава, че ние трябва да преминем на една много по-голяма енергозапасеност от наличната.
Според нашите статистики енергозапасеността на техниката в България е около 3 пъти по-малко, отколкото в Германия и 2 пъти по-малко, отколкото в Гърция, която е една от слабо запасените с мощност в земеделието страни в ЕС. На нас ни е ясно, че нашата държава днес няма наличен ресурс, за да субсидира изцяло закупуването на нова земеделска техника. Считам обаче, че трябва да се направи един задълбочен анализ от страна на Министерството на земеделието и храните за състоянието на машинния парк. Би трябвало всяка година да се подменят около 10% от наличната техника, за да може да се влезе в правилен режим на амортизация. Това означава, че на България са ѝ необходими около 7 000 комбайна, за да се прибира реколтата. Те могат да се намалят на 5 000, ако са от по-нови модели, които са по-високопроизводителни. Това означава, че при един десетгодишен амортизационен цикъл всяка година трябва да се внасят поне по 500 нови комбайни, а ние внасяме под половината на това количество. При тракторите положението е доста по-тежко. Като се има предвид, че има все още трактори „Белорус”, които са на 35-40 години и все още се ползват. Средната възраст на тракторите в България е около 23 години. За да я свалим на 10, трябват огромни инвестиции. Това може да бъде направено само с помощта на ЕС. През сегашния програмен период по Програмата за развитие на селските райони бяха орязани възможностите за обновяване на машините за едрото земеделско производство. Вярно е, че съществува политика в МЗХ да се насочат повече средства към по-малките стопанства – за секторите зеленчукопроизводство, овощарство и животновъдство, където се предполага, че тези стопанства така ще бъдат енергонаситени и ще им се даде възможност да станат по-конкуретноспособни. Аз лично съм малко скептичен за успеха на тази политика. Не смятам, че рейтинговите системи, които са правени във фонд „Земеделие”, са удачни. Ще бъде интересно да видим анализ на производството след една година, защото практиката показва, че икономика не се прави с администриране. Икономиката е един процес, който е свързан с търсене и предлагане и с цена на продукта. А пък зеленчукопроизводството става все по-индустриализирано в цял свят. Параметрите, които са заложени в програмите за развитие на селските райони, целят малките да могат да станат големи и конкурентноспособни. Не знам обаче дали е преценен правилно един много важен фактор – дали те искат и дали могат, дали въпросът е само в някаква субсидия или е въпрос на капацитет.
Няколко пъти съм се опитвал да стигна до анализи на направените инвестиции в селското стопанство през последните 15 години, но не съм видял и не знам дали има. Интересно е дали са показани данните за развитие на определените сектори на база на вложените средства в тях. Всички знаем, че през последните години зърнопроизводството се развива успешно. Ние днес му намаляваме субсидиите именно заради това. Има една английска поговорка, която гласи: „Умният човек се учи от грешките на другите, а глупавият – от собствените си”. На мен ми се иска сегашното управление на МЗХ да анализира грешките на другите, а не собствените си. Ако имаме един реален икономически и демографски анализ на резултатите от вложените средства в различните програми, може би тогава ще знаем какво да правим занапред.
Друг много важен въпрос е липсата на национална програма за развитие на земеделието и хранително-вкусовата промишленост. Споделял съм и с някои политици в последно време и мисля, че не би било лошо да се възложи на един сериозен екип от научните потенциали на институтите в МЗХ и в БАН, който да разработи, на базата на реалната икономика, програма за това какво е най-добре да се отглежда, както от гледна точка на климатичните условия, на традициите, така и на пазарите и какви консервни предприятия са необходими. Добре е да се разгледа и съставът на породите в животновъдството. Нямам нищо против модерните тенденции за запазване на старите месни породи, но те са екзотика. Въпросът е да се видят кои са породите, при които се формира положителна разлика между печалба и загуба. Да си зададем въпроса защо меса, които се внасят от Германия и Белгия, където работната ръка е много по-скъпа, са на цени много по-ниски от тези, на които се произвеждат в България, а и не са натоварени с разходи за транспорт. Разликата е в начина на хранене и в типа порода. Всички тези въпроси земеделската наука да анализира и да включи в програма. Тя да се подложи на широко обсъждане сред браншовите организации в земеделието. Да се достигне до стратегия, която е научно обоснована и е за период от 25 години напред. Стратегията да бъде предложена за обсъждане на всички партии и ако я одобрят, да я поставят в целите си и да се знае, че от този ден, всяко следващо правителство ще работи в тази посока. Тогава ще може наистина усилията на всички да се насочат в правилните посоки.
В тази насока работи нашата асоциация БАТА АГРО- на базата на направени анализи, независимо от конкуренцията и конюнктурата, да се създаде дългосрочна стратегия за развитие на земеделието и нужната техника. Многократно сме поставяме този въпрос пред МЗХ, обаче не срещаме много разбиране, трудно се обедняват и различни отрасли.
В този контекст мога да посоча, че в нашата Асоциация на търговците на агротехника сме събрани конкуренти, но сме заедно в името на това, което ни обединява – да предлагаме ефективна земеделска техника. Имаме определени общи цели и ги преследваме заедно. Извън Асоциацията ние пак сме конкуренти. Също така нека да намерим в България това, което ни обединява, а не това, което само може да ни разделя. В земеделието, който е един много консервативен сектор, е важно да се работи с дългосрочни програми.
Доц. д-р инж. Милка Бобева