Skip to content
Получаването на висококачествена гроздова реколта зависи от много фактори – сорт, терен с неговите характеристики – изложение, наклон, тип почва и физико-механичните й свойства, надморска височина, формировката, технология на отглеждане и др. Важно е значението на листната площ и оптималното съотношение между нея, броя на леторастите и количеството на гроздето. Това съотношение не е еднакво за различните сортове и екологични райони, като върху него оказват влияние много фактори. Важно е значението и на количеството и разположението на листната маса и гроздето в пространството и възможността за максимално усвояване на слънчевата радиация (светлина и топлина). Поддържането на геометрията на реда и осигуряване условия за качествено извършване на мероприятията за борба с вредителите по лозата и поддържане на почвената повърхност в междуредията и зоната на лозовите редове налагат провеждането на периодично повдигане, преместване и прикрепване на леторастите в границите на зададен контур на реда и/или отстраняване на частта от листната маса и леторастите, попадащи извън този контур. Намирането на оптималния вариант на листна маса като количество и пространствено разположение зависи от физиологичните потребности на лозата, основно по отношение на светлина, кислород и вода.
За условията на Германия (по данни за 2003 г.) за получаването на един грам добив от грозде е необходима листна площ от 18-22 сm². Изследванията на редица автори показват, че минималната листна повърхност, необходима за получаването на 10 грама добив е от 150 до 200 сm², а необходимият брой листа – от 1,0 до 2,5 бр. за различните групи сортове. Времето на кършене се определя в зависимост от сорта, силата на растеж и метеорологичните условия на годината. Сортовете, които рано прекратяват растежа си, се кършат по-рано от другите. Колкото е по-силен растежът, толкова по-късно се извършва кършенето. Ако то се извърши преди цъфтежа, в значителна степен може да се подобрят условията за оптималното му протичане, особено при чувствителните сортове. Проведено през този период, то може да повиши и добива. Късното съкращаване на дължините на леторастите при някои сортове води до увеличаване масата на мъстта. Според редица изследователи като оптимална се счита структурата на онази листна стена, при която на летораст остават средно 15-17 листа и има минимално количество вътрешно засенчени листа. Чрез частичното намаляване дължината на леторастите се повишава продуктивността на асимилатите, подобрява се проветряването и се повишава процентът на пряко огряваните листа, подобряват се условията за успешна борба с маната, оидиума, сивото, черното и другите видове гниене. От друга страна прекалено силното кършене и откриване на гроздовете е предпоставка за повреди по зърната и гроздовете от прякото въздействие на слънцето при температури на въздуха над 35ºС и посока на редовете север-юг (повреди по гроздовете и предимно по зърната от т. н. “слънчев пригор”).
По въпросите за механизираното кършене (резитба на зелено) има много изследвания и разнопосочни мнения, основно по отношение времето за провеждане и кратността на това мероприятие. Своевременното извършване на тази технологична операция спомага за по-доброто пространствено разположение на леторастите и гроздовете, за подобряване на проходимостта на машинно-тракторните агрегати в междуредията и ограничаване влиянието на климатичните условия за качествено извършване на растителнозащитните операции, поддържането на почвената повърхност, борбата с плевелите в междуредията и зоната на реда, за механизиран гроздобер с минимални загуби. Намаляват се разходите за ръчен труд за промушване и връзване на леторастите. Тази технологична операция е актуална и за нашето лозарство, в най-голяма степен за новосъздадените лозови насаждения през последните години.
В развитите лозарски страни разходите за ръчно кършене варират в границите от 25,41 до 36,4 ч.ч./ха. С използването на подходящи машини тези разходи могат да се намалят до 0,6 – 1,0 ч.ч./ха. Проблемът с механизирането на тази операция се усложнява от голямото разнообразие на сортове, формировки и специфичните им изисквания. Допълнително затруднение за своевременното му извършване е съвпадането му по време с извършването на някои основни агротехнически мероприятия – например борба с вредителите, поддържане на почвената повърхност и др.
В практиката са намерили приложение голям набор от машини за кършене. В повечето случаи те са навесни, монтират се челно отпред или странично, предимно на колесни специализирани лозарски трактори. При тях се използват основно три типа режещи апарати – верижен, косачен и ротационен, работещи предимно на принципа на подпорното рязане. Недостатък на предлаганите машини е, че не могат да изпълнят всички изисквания относно контурите на резитба. При извършване на кършене в периода 25-30 юли с машина с ротационни работни органи, работещи на принципа на подпорно рязане, с “L”-образен контур и параметри на работа: разстояние на вертикалните работни органи от оста на реда 700 mm, височина на работа на хоризонталния работен орган от повърхността на почвата 600 mm и честота на въртене 350 min־¹, при сортове Каберне совиньон и Кайлъшки мискет, отглеждани на формировка Омбрела, се отстраняват средно от 16,1 до 25,2% от броя на листата на летораст и от 17,5 до 21,5% от дължината на леторастите, като величината на тези показатели варира в зависимост от климатичните условия на отделните години. Установено е, че при проведено кършене през месец юни в същите насаждения е отчетено увеличаване на степента на покритие при третиранита срещу вредители по лозата. При варианта с кършене в сравнение с некършената контрола това увеличение е от 11,8 до 16,4%, като тази разлика е най-голяма в средната зона на лозовия храст (в тази зона попадат средно 30% повече капки). На летораст остават средно от 17,2 до 18,1 бр. листа. При варантите с кършене е установено намаляване на средното тегло на гроздовете, а оттам и на средния добив от декар. Гроздето е с по-високо съдържание на захари и киселинност спрямо контролата без кършене. При високостъблените формировки със свободно растящи леторасти най-трудно се постига необходимия контур на кършене.
При вертикалните шпалирни формировки (напр. средностъблена) в технологията на отглеждане е предвидено привързване и промушване на летоластите. Леторастите и листната маса се разполагат в една вертикална равнина, оформена от три или четири редици телове, а гроздовете в повечето случаи – в зоната между най-долните два тела. Предвидените повдигане и промушване на леторастите при тази формировка могат да се извършват и механизирано, с предлагани за целта специализирани машини. При тези формировки механизираното кършене може да се извърши с различни контури: широчина в границите от 300 до 700 mm и височина над шпалира до 2000 mm. Отстраняват се придимно връхните части на леторастите, попадащи в зоната над най-горния тел и части от страничните леторасти. Отстранената част от основните леторасти и листата по тях е в рамките до 10%.
инж. Валерий Пейков – ИЛВ-Плевен