Skip to content
Горивото е важен производствен ресурс в земеделското производство. Правилното планиране на количеството гориво за стопанската година и използването му по технологични операции при отглеждане на земеделските продукти е от съществено значение, както за планиране на финансовите ресурси по времеви периоди за стопанствата, така и за ефективността на производството.
Разходите за гориво в земеделското производство заемат около 20% от производствените разходи в отрасъла. Съобразно конкретните природо-климатични условия и състоянието на използваната техника реалните разходи на гориво за отделни операции могат да се колебаят в граници ± 35%. Осъществяването на контрол на разхода на гориво и разкриването на причините, които водят до по-големи разходи, налага да се разработят норми за разход на гориво по технологични операции и райони. Нормите са база за сравнение с действителния разход и когато има големи отклонения се извършва анализ, търсят се причините за тях и се набелязват пътища за тяхното преодоляване.
У нас до 1990 г. се използваха единни разходни норми. Обществените отношения и формата на стопанисване предполагаше тази възможност. Освен това броят марки и модели трактори и работни машини бе относително ограничен. Промените в условията на стопанисване и масовото навлизане на нашия пазар на над 30 марки трактори със средно около 10 модели промениха коренно условията. Освен това съвременните машинно-тракторни агрегати предполагат възможност за работа съобразно конкретните условия с максимална производителност и минимален разход на гориво, което може да се реализира само при правилно определяне състава на агрегата и режима на работа на трактора. В същото време анализа на техническите характеристики на съвременните трактори показва, че енергонаситеността им се колебае в големи граници – почти три пъти. Ако се знае енергонаситеността, за конкретен трактор може да се определи скоростта, при която той достига максимална теглителна мощност за конкретния агрофон, но тази скорост се съобразява и с изпълняваната технологична операция и възможностите на работната машина. Описаните факти показват трудността при определяне на единни норми за всички видове технологични операции, застъпени в технологиите за отглеждане на земеделските култури и различните регионални условия. Причините за това са много. Te произтичат от особеностите на земеделското производство и най-общо могат да бъдат обособени в следните групи: технически; агротехнически; организационни.
Към техническите причини се отнасят: различните марки и модели енергетични машини, тяхното техническо състояние и възраст на експлоатация; техническите характеристики на двигателите на машините; съставът на машинно-тракторните агрегати, относителното съпротивление на машините, скоростта на движение на машинните агрегати и пр.
Агротехническите причини са породени от обстоятелството, че машините работят на открито и влизат в съприкосновение с почвата и отглежданите земеделски култури. Към тях се отнасят: почвеното съпротивление на конкретния почвен тип (обект на обработка от машинния агрегат), влажността на почвата, каменистостта на почвата, наклонът на терена (обработвания участък), надморската височина на полето, заплевелеността на обработвания участък, наличието на препятствия в обработвания участък, състоянието на прибираната маса (полегналост на посева) и др.
Организационните причини са свързани с организацията на придвижване на машинните агрегати от участък на участък и начините на движение на агрегатите, съобразно конфигурацията на обработваните терени и изискванията на агротехниката към извършваната технологична операция.
Планирането на разхода за гориво за производствената дейност на стопанството налага разработване на норми за гориво за съответните технологични операции и конкретните почвено-климатични условия. Нормите за разход на гориво могат да се разработят по три метода: аналитичен, експериментален (чрез проведен хронометраж на изпълнението на технологичните операции) и смесен.
Георги Костадинов
Елене Видинова,
(Следва)