Skip to content
От двете страни на каньона на Крапинец са разположени двата големи некропола на „Сборяново” – Източният и Западният. Дължината на всеки един от тях е около 2 км. Честото споменаване на Стомогилие през Средновековието се дължи не само на факта, че могилите са 100, а също и защото тук се намира най-високата точка на целия регион – Голямата мумджиларска могила, с 289 м надморска височина.
Различни по размер, надгробните могили внушават усещане за вечност и величие. Особеното им разположение една спрямо друга предизвиква вниманието на изследователите и според предварителните им наблюдения се предполага, че отделни групи могили представляват огледално отражение на някои съзвездия – „Косите на Береника”, „Орион”, „Рало” и „Голямото куче”. В проучените могили са открити погребения на хора и животни, местни и вносни съдове, накити и други гробни дарове.
Некрополите са резултат от съществуването на гетската столица – на високите върхове около нея, е последното жилище на владетелите ѝ и на знатните гети.
Напълно проучена е групата могили в северния край на Източния могилен некропол. Близо една до друга са разположени 3 каменни гробници с полуцилиндричен свод, изградени в края на IV – началото на III в. пр. Хр. Двете по-малки гробници – №12 и №13, са разположени в югоизточния край на групата могили и представляват класически образци на разпространените през елинистическата епоха гробници – еднокамерни с преддверие, покрити с полуциндричен свод. Украсата им по качеството на градежа и изчистените си линии съперничаи на най-добрите образци на епохата. Те имат почти еднакви размери, само плъзгащите им се врати се отварят в противоположни посоки. Това са първите врати от такъв тип, открити на Балканския полуостров, но са известни отдавна в Мала Азия и това потвърждава многобройните връзки на местните племена с далечни земи.
Най-значителното откритие в района – и първо по време (1982 г.), е гробницата под Гинина могила, повече известна с името Свещарската гробница. Тя представлява уникален паметник на тракийската гробнична архитектура. Размерите ѝ са внушителни – дължина 7,5 м, ширина при фасадата 6,5 м, височина на гробната камера – 4,45 м. Изградена е от големи варовикови блокове и се състои от дромос (коридор) и 3 помещения, всяка камера е покрита с отделен свод. Украсата на гробницата е в духа на тогавашната елинистическа култура, но пречупена през вярванията на гетите. Разположеният асиметрично спрямо входа свод е украсен в правоъгълни колони с рисувана украса и архитрав с релефен фриз от волски глави, розети и гирлянди. Богата е украсата на централната камера – четири дорийски и една коринтска колони поддържат архитрафриз от триглифи и метопи, а между колоните са разположени десет релефни женски фигури с вдигнати нагоре ръце, а над корниза – в люнета на свода, е изобразена сцената на хероизиране на покойния владетел. Масивна декоративна каменна врата – наискос, отделяла погребалното ложе на владетеля от погледите на смъртните. Второ, по-скромно ложе било предназначено за съпругата, която следвала покойника и в загробния живот, а любимите му коне били положени с страничната камера и пред входа на преддверието. Забележителната архитектура и художествената украса нареждат през 1985 г. Свещарската гробница в списъка на световното културно-историческо наследство на ЮНЕСКО.
Доника Асенова