Земеделието иска труд и знания

Айдън Велиев, земеделски производител от с. Острово, област Разград, пред в. „Земеделска техника”

Отглеждам традиционни култури – зърнено-житни и маслодайни. Стопанството ми е над 30 000 декара, тъй като тези насаждения са подходящи за по-големи площи. Например, зеленчуковите и бобовите са благоприятни за отглеждане на по-малко пространство. Трудно може да се видят перспективи в отглеждането на тези култури. Стараем се да правим необходимото, за да получим по-високи добиви като подменяме хибридите и сортовете, които използваме. Доверяваме се на нова селекция, за да увеличим реколтата си. Това го правим всяка година като наблюдаваме опитни полета и резултатите в тях. Използваме вносни семена, тъй като от тях сме по-доволни.

За нуждите на стопанството имаме 5 трактора над 300 к. с. и 5 комбайна отново над 300 к. с. За тракторите се доверявам на марките Fendt и John Deere, комбайните са марка Class и John Deere. И тракторите, и комбайните се оборудват допълнително с прикачен инвентар. Техниката, която използваме за производството, е достатъчна за стопанството на този етап, но скоро планираме да закупим нов силоз за съхранение на зърно по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства”. Складовата база, с която разполагаме в момента, е за над 20 000 тона.

В стопанството са заети 80 човека. Сред тях има трима агрономи, един инженер и един икономист. Поддържаме връзки с висшите учебни заведения. Самият аз съм агроном, завършил съм Аграрния университет в Пловдив, както и съпругата ми, и синът ми. За съжаление, в момента младите агрономи нямат необходимата подготовка. Качеството на образование преди беше по-добро от настоящето, а то определено помага, за да си запознат с тънкостите на бранша на земеделското производство. Има неща, които могат да се научат и по време на практиката, разбира се, но има и специфични термини и технологии, които узнаваш само на университетската банка. Дипломираният агроном е потенциален специалист, който само в практиката може да дообогати знанията си. Най-вероятно занапред ще започна да вземам на работа в стопанството млади агрономи с помощта на стипендии. Засега обаче имам достатъчно кадри, не чувствам недостиг.

Има нови технологии, които се предлагат в земеделието. Проектът „Опазване на почвите” на доц. Георги Митев от Русенския университет смятам, че специално за нас не е подходящ. Според мен е предназначен за региони с по-голям интензитет на дъждове. Не само по-честото валене, а и по-голямото количество дъжд оказват влияние. В проекта се използва безоранна технология, а при нас тя не е удобна. Според мен конвенционалната технология е най-добра, затова прилагаме нея. Например, ако има засушаване, както се случи през лятото и ако се бях доверил на новата технология, царевицата ми щеше да изсъхне. Кореновата ѝ система не би се развила добре, тъй като обработката се извършва само на определени редове. Затова се доверяваме на конвенционалната технология – с дълбока оран от 38 см минимум култивиране и засяване. Ако съм сигурен, че ще има достатъчно валежи и те са равномерно разпределени във времето, мога да се доверя на тази технология, иначе има рискове за добивите.

За съжаление, цените на есенниците тази година са много по-ниски от миналата, поне с 20%. Добивът ни от пшеница за 2016 г. е 750 кг/дка а от рапица – 420 кг/дка. Цените за годината съответно са 270 лв/т и 670 лв/т. Относно пролетниците, тъй като имаше засушаване, очаквахме максимум 500 кг/дка добив. Ако имаше дъждове през юли и началото на август, поне 2 пъти по 30 литра на квадратен метър, можеше да има и от 850-900 или до 1 тон/дка добив на царевица. Полученият добив царевица е 480 кг/дка. Добивът от слънчоглед е 360 кг/дка. Влагата за нас е лимитиращ фактор. Всички разходи по производството на царевицата бяха извършени до края на май месец, след това всичко зависеше от валежите. При липса на валежи, има ниски резултати. За съжаление, при нас няма възможност за поливно земеделие, защото се намираме на над 300 метра надморска височина и никога в тези землища не е имало поливно земеделие. Поливните системи достигат до около 200 метра надморска височина. Няма и язовири, а търсенето на подземни източници за напояване е скъпо и неефективно начинание. Затова отглеждам основно зърнено-житни култури.

Доника Асенова