Skip to content
Аграрната наука в Добруджа има дълга и многолика история. Изминалите години от нейното начало, поставено през 1941 година, са оставили своя незаличим отпечатък във времето с творческото съзидание на няколко поколения учени, получили заслужено признание за завещаното от тях научно наследство.
През септември 1951 г., с постановление на Министерския съвет № 236 от 8 март същата година: “За развитие на селското стопанство, водоснабдяването и електрификацията на Добруджа”, е основан Добруджанският селскостопански научно-изследователски институт. Той е пряк приемник на дейността на „Земеделска опитна станция със семепроизводство“, създадена през 1941 г.
През първите 11 години институтът представлява комплексно звено, в което се водят проучвания по земеделие, мелиорации, животновъдство, овощарство. През 1962 г. той се специализира в селекцията и технологията на пшеница и слънчоглед и през 1963 г. приема името Институт по пшеницата и слънчогледа “Добруджа” с три основни секции: “Селекция на пшеница”, “Селекция на слънчоглед” и “Технологии на полските култури”. Развиват се двата основни сектора в производството – растениевъдство и животновъдство.
От началото на 2001 г., след провеждане на структурна реформа в земеделието на Република България, ИПС “Добруджа” приема името Добруджански земеделски институт, с което съществува и до днес.
Основен приоритет в научната дейност на института винаги е била селекцията на зърнено-житни култури. От 1951 до 1962 г. тук се създават и внедряват три сорта обикновена пшеница: „100-10“, „100-23“ и „Толбухин 1“, като през 1964 г. сорт „100-10“ достига площ от 1 млн. дка.
До 1980 г. са селекционирани 23 сорта пшеница, от които 22 сорта създава научният екип на бележития български селекционер Тодор Рачински. Тези сортове се изравняват по показатели с най-добрите сортове в световната селекция.
През 1973 г. в Мрежата за международно сортоизпитване в щата Небраска в САЩ сорт „Русалка“ се нарежда на второ място по добив измежду 30 най-добри сорта в световната селекция от 32 страни на Европа, Америка, Азия и Африка.
През 1977 и 1978 г., пак в Небраска, този път в конкуренция с 48 страни в света, сорт „Юбилей“ в продължение на две последователни години заема първо място по продуктивност и екологична пластичност, а площите, на които се отглежда в страната, надхвърлят 1 милион декара.
През 1977-78 г. от сорт „Чародейка“ са получени рекордни добиви – над 980 кг зърно от декар, а през 1978 г. в опитни условия „Чародейка“ дава добив 1308 кг/дка.
Така през 70-те години на миналия век българската селекция на пшеница достига своя най-висок връх.
През периода 1980-1988 г. са признати и районирани нови 14 сорта, от които широко приложение в практиката намират Плиска, Пряспа, Янтър, Чародейка, Кардам, Скития, Калоян, Крапец, Загоре и Славянка 196.
Плодотворен за селекцията на обикновена пшеница е периодът 1990-2010 г., когато в института се създават и признават 50 нови сорта. Широка известност и приложение в практиката получават сортовете Милена, Тодора, Кристал, Галатея, Албена, Аглика, Карат, Енола, Лазарка, Мерилин, Драгана и др.
От 2010 г. до днес са създадени още 15 сорта пшеница, сред които Пчелина, Косара, Рада, Ками, Катаржина, Кристалина, Жана, Фани и др.
Сортовете на института, предлагани на пазара, успешно съчетават висок добив и качество и се доказват във времето като изключително подходящи за отглеждане в условията на нашата страна.
В селекцията на твърда пшеница се акцентира върху студоустойчивостта и пригодността на новите сортове за отглеждане в Добруджа и Северна България. Признати са сортовете Сатурн 1, Нептун 2, Северина и Естида.
Към най-новата селекция, след 2010 г., принадлежат сортовете Мирела, Мелина, Малена и Мирабел.
В резултат на селекционната работа с тритикале, започнала през 1963 г., са създадени 11 сорта, сред които най-търсени са Атила, Акорд, Респект и Колорит. Най-новите 5 сорта, създадени след 2010 г., са Добруджанец, Ловчанец, Дони 52, Благовест и Борислав.
Системна селекционна работа с ечемик започва още през 1951 г. Създадени са сортовете Добруджа 1 и Добруджа 2. След 1990 г. се извършва селекция на пивоварен и фуражен ечемик. До 2011 г са признати 2 сорта – Цветелина и Каскадьор 3, който е добре познат сред производителите на бира. След 2011 г. са селекционирани още 8 сорта: Ахат, Яспис, Тангра, Пагане, Оникс, Фанагория, Ларимар и Брилянт.
През последните години нараства интересът на чуждестранни фирми към българските сортове зърнено-житни култури. За периода 2016-2019 г. в сортовата листа на Република Турция са регистрирани 10 български сорта, в т. ч. 7 сорта обикновена пшеница – Енола, Лазарка, Мерилин, Божана, Драгана, Ивета и Стояна; 1 сорт твърда пшеница – Северина, 1 сорт тритикале – Респект и един сорт ечемик Оникс.
Селекцията на слънчоглед започва през 1945 г. със създаването на първият сорт № 75, устойчив към новата за онова време раса на синя китка, признат и райониран през 1952 г..
В резултат на популационна селекция в института са създадени още седем сорта, сред които най-търсени на пазара се оказват едросеменните Стадион и Фаворит.
През 1963 г. в България започва селекцията на хибриди слънчоглед. Първият хибрид на института носи символичното име Старт, признат през 1979 г.. Три години по-късно, поради нисък добив хибридно семе, бащината линия на Старт е заменена и е получен хибрид Супер Старт.
Нова страница в историята на селекцията на слънчогледа се открива през декември 1988 г., когато наш, български хибрид слънчоглед е регистриран и вписан в Националния каталог на Франция под името Албена, а през 1989 година е регистриран и у нас. Хибридът се утвърждава като официален стандарт във Френската сортова комисия и се отглежда във Франция с голям успех от 1990 г. до 1999 г., като през 1995 г. заема 42 % от посевната площ на слънчогледа във Франция, която е 11.5 млн. дка. Албена безусловно представлява върхово постижение в селекцията на слънчоглед в България.
В партньорство предимно с френски или базирани във Франция компании са регистрирани 14 съвместни хибрида. За 10 години – от 1990 до 2000 г. – в резултат на отглеждането на Албена и съвместните хибриди Сантафе и Сан Лука институтът е получил 82 млн. франка роялти.
От 1990 до 2010 год. се създават и регистрират 22 сорта и хибрида слънчоглед, сред които Диамант, Перла, Перфект, Марица, Мура, Рада, Валин и др. Те са високодобивни, високомаслени, устойчиви на новата раса мана и новата раса синя китка. Започва усилена работа в едно ново за селекцията на слънчоглед у нас направление – устойчивост на хербициди.
През последните 10 години в института са създадени 23 хибрида слънчоглед, сред които Линзи, Деведа, Теди, ими-устойчивият Съни ими, експрес-толерантният Дара, подходящите за отглеждане по технологията Clearfield Plus Енигма CLP и Далена CLP и др. Голям брой от тях са признати в Румъния, Украйна, Русия и Молдова. Хибридите Деведа и Енигма са удостоени с дипломи „Победител в конкурс за иновации“ на Международния панаир АГРА в Пловдив съответно през 2019 и 2020 г..
Селекционната дейност с фасула започва през 1941 г., като за две години е изведен първият сортов опит със седем сорта. През 1978 г. се създава секцията “Селекция на бобови култури”.
До 2010 г. се създават 21 сорта фасул, пригодни както за двуфазно, така и за директно прибиране, сред които най-успешни са Добруджанка 2, Добруджански 7, Астор, Вулкан, Прелом, Абритус, Добруджански ран и Еликсир.
През последното десетилетие са създадени още 5 сорта – Пуклив 2, Вежен, Устрем, Блян и Скития, като характерно за последните четири е, че са с изправен храст, което ги прави подходящи за директно механизирано прибиране.
От 1980 година насам, освен сортовете фасул, са признати и районирани 24 сорта други бобови култури – 13 сорта леща, 6 сорта грах, 2 сорта нахут и по един сорт пролетен фий, секирче и бурчак.
Равносметката за резултатите от цялостната селекционна дейност на института сочи, че за седемдесетте години история тук са създадени общо 243 сорта и хибрида от полски култури, от които 138 сорта зърнено-житни култури (в т. ч. 102 сорта зимна обикновена пшеница, 8 сорта твърда пшеница, 16 сорта тритикале, 12 сорта ечемик), 55 сорта и хибрида слънчоглед и 50 сорта бобови култури (в т. ч. 26 сорта фасул, 13 сорта леща, 2 сорта нахут, 6 сорта грах и по 1 сорт пролетен фий, секирче и бурчак).
Очаква се и сортовете от най-новата ни селекция скоро да бъдат внедрени в производството: обикновена пшеница Шибил, Цвета и Чудомира, тритикале Ловчанец, Благовест и Борислав, ечемик Оникс, Фанагория, Ларимар и Брилянт, фасул Пуклив 2, хибриди слънчоглед Веси, Камелия, Яница и Далена.
Не бива да се пренебрегват и постиженията на института в областта на животновъдството. Научни изследвания по животновъдство (птицевъдство, свиневъдство, говедовъдство и овцевъдство) се водят от 1952 до 1972 г. Създадена е Североизточната българска тънкорунна порода овце, която е основна за района на Добруджа, но през последните години попада сред породите, застрашени от изчезване. Единственото стадо в България от тази порода, наброяващо около 1300 овце, се отглежда понастоящем в Добруджански земеделски институт.
В говедовъдството основна порода е българското черно-шарено говедо. Поддържа се стадо от 450 глави добитък.
Богата и разнообразна е дългогодишната научна и научно-приложна дейност на института, който има вече 70-годишна история. Дългият път на неговото развитие е белязан с постоянни търсения, с нови открития и реални постижения, извели българската земеделска наука на ново, съвременно ниво. През него са преминали поколения учени, посветили целия си съзнателен живот и творческа енергия на стремежа към създаване на нещо ново и значимо.
Въпреки че днес българската аграрна наука е поставена в изключително тежки условия, въпреки икономическата криза и постоянно налаганите сериозни финансови ограничения, учените от Добруджански земеделски институт продължават да отстояват позицията, че земеделската наука е нужна на страната и обществото ни, и не спират да работят за нейното развитие и просперитет.
С постигнатото досега достойно прекрачихме прага на третото хилядолетие и успяваме да съхраним богатото научно наследство и традициите на земеделската наука в Добруджа. Но съграденото от поколенията преди нас морално ни задължава и занапред да бъдем техни верни последователи и да запазим лидерското място на института в аграрната наука и практика! Приемаме това като мисия и влагаме цялата си творческа енергия, желание, постоянство и упоритост в съграждането на една модерна земеделска наука!
доц. д-р инж. Илия Илиев, директор на ДЗИ