Skip to content
На пресконференция на 4 август, организирана от Албена Симеонова, председател на Българска асоциация биопродукти (БАБ) и Фондация за околна среда и земеделие (ФОСЗ), Петко Симеонов, председател на Сдружение за биологично пчеларство, Меглена Антонова, координатор екологично земеделие на Грийнпийс България, Милен Стоянов, член на управителния съвет на БАБ и Борислав Сандов, координатор кампании на ФОСЗ, бяха обсъдени новите промени, свързани с ГМО храните, в закона за храните, които предстои да бъдат разглеждани в Народното събрание.
Друга тема, на която се обърна внимание, бе за неоникотиноидните пестициди (неоникси), които влияят на здравето и ориентацията на пчелите. Те все още са под мораториум в ЕС. България е пуснала дерогация, за втора година, като големи земеделски площи се третират със семена с тези пестициди.
Албена Симеонова заяви, че са направени много срещи с институции от Европарламента. Целта е достигане до Европейската комисия, която през декември или януари ще реши дали да забрани опасните пестициди. Кампанията ще бъде представена и на Международния съюз за защита на природата към ООН през септември, където ще бъде поискана международна подкрепа за забрана на неоникотиноидите в световен мащаб.
Меглена Антонова напомни, че в началото на годината дерогации за неоникотиноидите са приети по непрозрачен начин. БАБХ не следи площите с тези пестициди, както и влиянието им върху пчелните популации. Индустрията, която ги произвежда, налага употребата им, въпреки европейската забрана от 2013 г. Сериозен проблем е и че пчеларите нямат възможност да сигнализират за измирането на пчелините, защото няма как да тестват проби от пчели в акредитирана лаборатория и не виждат смисъл от подаването на сигнали без те да бъдат уважени.
Според Борислав Сандов новите сортове, които влизат като възможност за разпространение на пазара и включването им в храни и фуражи, са част от опита на преговорния екип на ЕК за сближаване на стандартите със САЩ и Канада, във връзка с процеса на договаряне и ратификация на двете споразумения с тези две страни. Той заяви още, че България прави крачка назад с отпадането на 25% от етикета, ако даден продукт съдържа ГМО. Новият проектозакон предвижда това да отпадне. Вторият проблем, касаещ тези промени, е снишаването на глобите (от 35 000 до 6 000 лв), когато продукта съдържа ГМО и това не е обозначено на етикета или ако ГМО не са регламентирани в ЕС. Третият проблем е вменяването на функция на МЗХ, с която то не може да се справи, а именно да извършва оценка за въздействие, ако българска фирма реши да предложи на европейския пазар нови генно модифицирани организми. Сандов припомни, че в България е забранено освобождаването на ГМО в околната среда, включително отглеждането им в опитни полета. По този повод е поискана среща с министъра на земеделието и храните Десислава Танева. Неониксите не са допустими само в 5 области в България – Смолян, Кърджали, Благоевград, Кюстендил и София. Съществува издадена заповед от МЗХ областите, третирани с неоникси да бъдат маркирани с табели, въпреки че такива не са видяни.
/ЗТ/