Skip to content
Интервю със зам. министър на земеделието и храните д-р Цветан Димитров
– Земеделските производители посочват, че в производството не достигат подготвени кадри, най-вече технически. Какво е виждането и как ще съдейства Министерство на земеделието и храните за решаването на проблема?
– Въпросът касае основно кадрите в земеделието, които да са подготвени за нови технологии, за работа с високопроизводителни нови машини, с автоматизирани, механизирани и компютъризирани системи. Подготовката на такива специалисти се извършва в няколко университети и в професионалните гимназии към МЗХ, професионални гимназии към Министерството на образованието и науката и частни фирми.
В момента провеждаме срещи с университетите, които имат земеделски специалности. Започнахме от Тракийския университет, след това с Лесотехническия университет, сега ни предстоят срещи с Русенския университет „Ангел Кънчев” и Аграрния университет в Пловдив. Целта ни е МЗХ и 4-те висши учебни заведения да консолидираме едно мнение – основните земеделски специалности, по които се подготвят студентите, да са приоритетни за България. В момента от тях с приоритет е само ветеринарната медицина и съответно финансирането за издръжка на студентите е по-добро. Това означава, че останалите специалности в земеделието, в това число и техническите, имат недоимък на средства за подготовка на студентите. Това касае както лабораторните и стационарни обучения, така и посещения на младите хора в реални ферми – обекти, където те да придобиват нови практически знания. Надявам се до края на годината да консолидираме единна позиция с университетите, с аграрните им факултети, с които имаме добра комуникация, и да успеем в Министерството на образованието да представим една цялостна визия по отношение на кадрите в земеделието.
Другият въпрос, който искам да засегна, е доколко структурите на МЗХ се ангажират с професионалната подготовка на кадрите, най-вече в случая с работещи със земеделска техника. Ако постигнем споразумение с университетите за по-добро ниво на подготовка на студентите, това не означава, че тези хора след това нямат нужда от подготовка. Защото технологиите и земеделската техника, която ги осъществява, се развиват и променят буквално ежемесечно. Постоянно навлизат нови машини и съответно са нужни обучения за работа с тях. Наистина фирмите, които предлагат такива машини, правят обучения, но на нас ни се струва, че и държавата трябва да се включи в тази дейност.
– За развитие на ефективно българско земеделие е необходима информация какви машини са нужни за различните култури. По какъв начин МЗХ черпи информация и изгражда политиката си за необходимия машинно-тракторен парк за страната?
– Пазарът в България е отворен за всички производители и търговци на земеделска и горска техника, отговаряща на европейските изисквания за висока степен на безопасност и опазване на околната среда. Много широк е спектърът от машини, който се предлага на пазара, със съответните технически характеристики и цена. Изборът на даден вид техника зависи от вида и обема на производството, почвените условия и финансовите възможности на земеделските производители.
Най-важно е да можеш да препоръчаш на фермера най-подходящата машина за неговото стопанство. В момента е оставено на самия комбайнер, тракторист, оператор да избира и на каквато и да е машина да осъществява собствената си подготовка.
Необходимо е също държавата да се намеси в подготовката на новите нормативни актове в законодателството. За последните 7-8 години се промениха доста от европейските, съответно и от българските нормативни документи. Не съм убеден, че повече от 5-10% от нашите механизатори знаят какво се случи през тези години, след присъединяване на България към ЕС. Затова смятам, че държавата трябва постепенно да влезе в тази роля. Неслучайно, макар и с много гласове против, ние се опитваме да концентрираме много дейности в областните дирекции по земеделие, включително тези на КТИ и службите по зърно. Нашата идея и политика е, че регионалните земеделски служби трябва да са силни, да имат правомощия, тъй като са близо до земеделските производители. Тоест разчитаме връзката с фермерите, информираността, обучението, подготовката им да се осъществят на областно и общинско ниво. Ние сме едно от малкото министерства, които имат общински структури в цялата страна. Ако искаме да имаме някакъв успех, трябва да използваме този близък контакт с хората и да им дадем възможно най-много информация, в случая със земеделската техника. Само така можем да разчитаме, че земеделието ще стане модерно и технологичното му обновление ще върви с темпове, каквито би ни се искало на нас. Напоследък се забелязва елементарно разбиране за земеделската техника. В общественото съзнание тя е един трактор и някакъв прикачен инвентар. Земеделската техника вече е доста по-модерно понятие, което съдържа в себе си управлението на много процеси. Това са технологични процеси, които преди 25-30 години не сме си помисляли, че може да бъдат автоматизирани, в това число дори компютъризирани. Например, модерните животновъдни ферми вече над 50% са автоматизирани и механизирани. Доилната инсталация в едно животновъдно стопанство е нещо доста сложно и изисква сериозна подготовка. Затова е нужно държавата да се намеси в целия процес в подготовката и развитието на обслужващите кадри още от образованието. В съвременното земеделие ключовата дума е „иновации”. А тяхното място е основно в техниката. В биологичните процеси вече има много иновации, в генетиката, в селекцията, но най-много, може би над 90%, са за подобряване на технологичните процеси в земеделието чрез машини. Неслучайно голяма част от парите за селските райони са насочени в това направление. Радващо е, че се създадоха неправителствени организации, които се грижат основно да предложат на земеделците различни иновативни и технологични решения.
– Ще се разработи ли дългосрочна стратегия за механизацията в земеделието от научни работници под ръководството на МЗХ?
– Политиката на Министерството на земеделието и храните е развитие на ефективно и конкурентноспособно земеделие чрез техническа и технологична модернизация на сектора. Стратегия за земеделската техника на този етап няма разработена. Но идеята е възприета от Селскостопанска академия, висшите учебни заведения и от МЗХ.
Новото ръководство на ССА предприе съвременни, авангардни неща в управлението си. Факт е, че Законът за ССА беше изработен с пълно съгласие от структурите на Академията, което досега не се беше случвало. Това очевидно води до по-съвременни действия и задължително в сътрудничество с университетите от сектора. Академията и висшите учебни заведения в никакъв случай не са врагове, а напротив, това са две части от една система. Едната е обучението на кадрите, другата е внедряването на научните постижения в практиката и постигане на проспериращо земеделие, което е основна задача на министерството.
По отношение на механизацията, първата ни цел беше да доближим структурите на МЗХ до хората – чрез регионалните структури за регистрация и контрол на земеделската и горска техника и тези на ССА. Мисля, че и в двата случая нещата се получават. Според мен е достатъчно авторитетно за един бранш, в случая земеделската техника, да има представителство в централното управление на Министерството. Това представителство винаги генерира политиката и може да влияе върху решенията в този сектор. Бидейки една инспекция, тя си остава винаги едно изпълнителско тяло и изпълнява чужда воля. Мисля, че печеливш ход е земеделската техника да е в главната дирекция на МЗХ, която има влияние във всички структури в управлението на земеделието.
Надяваме се да се създаде една информационна платформа, която да вземе всичко, което е правено от КТИ през годините, а ССА е събирала като информация. Целта е да се събере информацията на едно място и тя да се адаптира към съвременните условия. Необходимо е за дадените култури, технологии на отглеждане да се знае типът машини, които са нужни на страната ни, за да имаме модерно, конкурентно и енергоспестяващо земеделие. Затова е нужно да знаем кой сегмент от стопанството има нужда от машини и да ги насочваме там, но те да бъдат най-ефективните по технически параметри и най-подходящите за характеристиките на дадения район. В този аспект се опитваме да направим симбиоза с Института по аграрна икономика към ССА. Именно те са хората, които трябва да направят тези теоретични модели, актуалните технологични карти на всеки тип ферма и производство. Вече имайки разрез на производствения процес, да се прецени каква техника и технологии са необходими, за да се постигне определен резултат. Така се прави в Америка, Франция. Най-хубавото от това, което се опитваме е да взаимстваме от тях, е да има регионални модели. България е с достатъчно разнообразни почви, релеф, климат, за да може да се направят такива модели, а не да се приравнява всичко към едно. Производствата в страната също са различни, спецификата на техниката също. Без помощта на ССА и университетите обаче идеята трудно ще се осъществи. С това ще поставим началото на разработването на така дългоочакваната стратегия.
– Благодарим на МЗХ, като съорганизатор, за откриването на третото издание на конкурса Отличие „Принос в механизацията на земеделието”.
– След успешните две издания на конкурса „Принос в механизацията на земеделието” няма съмнение, че това Отличие трябва да продължи и ние приветстваме тази инициатива. Основание за това е, че той се оказа много стимулиращ фактор за увеличаване стремежа, особено у младите хора, към повишаване квалификацията на всички кадри в механизираното земеделие, както и усилията то да бъде наситено с иновативни технологии и машини. Разбира се, ние според възможностите си, ще подпомогнем неговото провеждане.
доц. д-р инж. Милка Бобева