Без сърце няма земеделие

По случай 25 годишнината на в. „Земеделска техника” решихме да повторим интервюто за семейни лозарски стопанства, което бяхме направили преди 20 години (февруари, 1996 г.) с нашия верен читател и станал наш добър приятел Михаил Натев. За отрасъл „Земеделие” представлява особен интерес проблемът „Имат ли бъдеще семейните стопанства?” /ЗТ/

– Г-н Натев, възможно ли е у нас да отглеждаш лозя и да печелиш?

– До 2002-2003 година гроздето се изкупуваше от винпромите. Този, който можеше да даде повече пари, той го купуваше. Минаха години и започнаха да намаляват цената на гроздето. През 2003 -2004 г. стана по 30-40 ст. за 1 кг грозде. Това е под неговата себестойност. И оттогава лозарството за по-дребните производители тръгна все назад и назад. Половината българско вино се произвежда в гаражи и се продава частно. Това посочват от Лозаро-винарската камара. А как дребните производители иначе могат да си покрият разходите, след като винзаводите ги  ограбват? Те или не изкупуват българско грозде, или предлагат много ниски изкупни цени. Затова отрасълът ще се съсипе, особено за нас, дребните лозари.

Някои винзаводи създадоха свои лозя. Например, по-рано винзаводът в Перущица изкупуваше гроздето, произведено в местността от Перущица до Асеновград, ние го наричаме „Яка”. Изкупуваше се грозде от 50 – 60 000 декара лозя. Сега не купуват нищо, може би само на своите служители. Винзаводът в Перущица създаде лозе в двора си. Може ли от тези 10-15 декара да произведеш достатъчно грозде, за да правиш вино? Известно е, че ползваха шира от чужбина. Как може да внесеш шира от Македония и тя да струва 22 ст.? Няколко години правиха вино от тази шира и заляха пазара с некачествено вино и компроматираха нашето винопроизводството.

– Ще развиваш ли стопанството си занапред?

– Като прочетох в брой 21, 2015 г. на вестник „Земеделска техника”, че в Калифорния отглеждат лозя от 1921 г, просто им завидях. Защо и при нас не е така? Лозята се свършиха. Преди години, според публикации, имали сме 1 мил. и 200 – 300 хил. дка, а сега са около 800 000 дка.

Тези лозя, които бяха от ТКЗС, сега са нерентабилни, първо защото голяма част от тях изсъхват, изискват повече поддръжка, падат колове, къса се телта, все трябва да поправяш и да влагаш средства, не могат да се покрият разходите по поддръжка, а други пък не можем да опазим от крадци. Най-малко 10 декара изоставих, защото са разположени по-настрани и ги обират, не мога да ги опазя. 6-7 декара от старите лозя, сорт „Каберне”, които имах, останаха, от новите, които създадохме съм много доволен. Имаме 15 дка нови лозя – 5 декара винени и 10 десертни, главно от сорт „Велика”. Преди 20 години имахме 50 дка, а сега отглеждам два пъти по-малко лозя – 25 дка.  Колко пари давам и колко изкарвам от едно лозе – това определя дали да го запазиш и да продължиш да го обработваш. За съжаление, често това, което изкарваш от тях, не можеш да покриеш разходите. При днешните изкупни цени, за да е рентабилно лозарството, един декар лозе трябва да дава средно 800-850 кг грозде, а ние получаваме 200-300 кг. Миналата година беше добра и получихме по 500 кг. Но гроздето се изкупува на безценица и не можем да си покрием разходите. Цялата политика е насочена към унищожаване на семейното лозарство в отрасъла. Не може да отглеждаш лозя и да печелиш. Това е. Ако не продаваш вино частно, нищо няма да получиш и си на загуба.

 – Как стои въпросът със субсидирането на лозарството?

– Реално от субсидиите нищо не получаваме, но поне да бъде нормална изкупната цена на гроздето. Аз съм член на Лозаро-винарската камера и имам удостоверение за производство на грозде, вино и ракия. Откакто регистрирах лозята имам документи за производител. За съжаление до нас не достига своевременна информация. Минаха 4-5 години, отивам да заявявам лозята, а те ми казват, че не мога да получа субсидии, защото всяка година трябва да ги регистрирам. Но никой не ми бе съобщил за това изискване. Ето защо пак не получавам субсидии

Намалихме насажденията от 50 на 25 дка. Със сина ми Стефан създадохме нови насаждения – 5 дка винено и 10 дка десертно лозе, като десертното е по-перспективно. Цялото семейството работим в лозята, но основно Стефан се грижи за производството.

Лозарите у нас нямат защита, не се съобразяват с тях. Например, в лозето имаше един циментов стълб. По поддръжка на електрическата мрежа го махнаха и поставиха друг. Отидохме на другия ден – вътре в лозето от машините имаше счупени колове, смачкани лози, унищожени междуредия, отъпкано. Заснехме го. Обещаха, че ще получим обезщетение, но не получихме нищо. Посъветваха ни да заведем дело, но в съда ще имаме повече разходи. Подадохме оплакване в службата им и на края все пак получихме обезщетение. Държавата, службите, трябва да поддържат с нас по-тясна връзка, да подпомагат и дребните производители, ако искат да запазим българското традиционно лозарство.

– Как поддържате лозята?

– Не остават пари за модернизация и за подмяна на подпорната система – колове и тел за новите лозя, а да не говорим за старите. Три хиляди лева струва да направиш 1 дка лозе, а ние сме създали 10 декара. Трябва да отделяме по 100 лв. на месец, за да се върне тази сума за 30 години. Това са допълнителни разходи, освен другите за производство на грозде. При тези условя, как да създаваш нови лозя?

Голяма част от машините, които ползваме в нашите лозя, са български, но сме ги купили отдавна. Благодарение на това, че съм механизатор, бил съм и тракторист и успявам да ги поддържам, дори ги подобрявам. Други, например, за облагородяване на лозички, направихме със сина ми и създадохме новите насаждения. Резитбата и беритбата в лозята е ръчна и изисква участието на повече хора.

Въпреки всички трудности, със сина ми продължаваме да отглеждаме лозя и да произвеждаме вино. Храним надежда, че ще се подобри грижата за развитието на този отрасъл в нашата страна. Напоследък все повече взе да се говори и пише за лозарството. Радостно е, че полезна информация получавам от в. „Земеделска техника”. Следя всеки негов брой с интерес. Честит юбилей!

доц. д-р инж. Милка Бобева