IMM_sn1

70 години наука по механизация на земеделието


За начало на научноизследователската работа по механизация на земеделието може да се приеме датата на основаване на Станция за механизиране на селското стопанство. Като рождена дата на създаване на станцията, както се посочва от различни източници и се потвърждава документално от съхранените първи ведомости за заплатите, може да се счита 3 май 1949 г. Условията за нейното създаване не са възникнали спонтанно.

През 1912 г. се открива Станция за изпитване на машини, която по време на войната преустановява своята дейност. През 1919 г. се открива машинен отдел към Централния земеделски институт. Именно на базата на този отдел години по-късно се създава и Станция за механизиране на селското стопанство. През този период от време персоналът на отдела е бил натоварен изключително с контролни функции. Подлагани са на изпитване дори и най-простите земеделски оръдия, инструменти и домакински пособия като ръчни коси, мотики, ножици, гребла, стъргалки и ръчни белачки за картофи, тенджери, вази за цветя и др.

Изграждането на станцията за механизиране на селското стопанство създава предпоставки за научно разрешаване на проблемите, свързани с механизиране на процесите в селското стопанство. И това не става изведнъж. Съставът на станцията при нейното откриване е от един директор и един специалист. Този състав до 1952 г. нараства на 38 души, от които 12 учени. Създадено е вече ядрото на научната мисъл по механизация на процесите в земеделието. С постановление на МС № 203 от 11.04.1953 г. на базата на Станцията по механизацията на селското стопанство от 01.01.1954 г. се създава Научноизследователски институт по механизация и електрификация на селското стопанство – НИМЕСС.

Публичност на получените научни резултати за тези първи години на развитие на науката по механизация на земеделието у нас се дава с публикуването на сборника „Трудове” на института за механизация и електрификация на селското стопанство през 1956 г. Той излиза като приложение том VIII към списание “Селскостопанска мисъл”. В редакционната колегия, на това първо печатно издание, с резултати от научноизследователската работа в областта на механизацията на земеделието, влизат директора на института Никола Гайдаров, ст.н.с. Димитър Петев, ст.н.с. Иван Караиванов и ст.н.с. Михо Пеев. Публикуваните пет научни труда според скромното мнение на редакцията са “предимно изследвания на млади научни работници, които едновременно с провеждане на изследванията са усвоявали постиженията в съответните области”. Бихме могли да допълним, че по структура, дълбочина и всеобхватност тези първи трудове на младите тогава, а вече не между нас учени, и сега могат да служат за образец за подражание.

В същото това време в Русе, предвид назрялата нужда от повече кадри за науката и практиката в това направление, започва формирането на висше учебно заведение, което да подготвя кадри по механизация на селското стопанство. Ареалът на науката по механизация на селското стопанство се разширява. Наред с това от година на година колективът на учените в НИМЕСС непрекъснато нараства.

По същото това време в Русе се създава Институт по селскостопански машини (НИПКИССМ), а в Карлово Институт по тракторите. Тяхното създаване налага извършване на разделение на труда и сферите на действие между трите института. За координиране на дейността им, двата държавни изпитателни центъра (Русе и Пловдив) и двете изпитателни бази (София и Карлово) в София се създава Обединен институт по механизация, тракторно и селскостопанско машиностроене. Животът на тази обединителна структура обаче продължава само няколко години.

Численият състав на НИМЕСС достига своя максимум – 376 човека през 1973 г. в т.ч. 69 учени. През 80-те години съставът се запазва 301 човека в т.ч. 76 учени. Следващите години започва прогресивно да намалява. За да се достигне до обединяване последователно в един институт с няколко научни направления – Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“, и само 8 учени работещи в това направление. Получава се така, че се връщаме 100 години назад в Централния земеделски институт.

Името на институцията поставила началото, създала условията и изградила много учени дали своя принос за издигане на нивото на механизацията в селското стопанство, през годините е преживявала различни преструктурирания и преименувания от Станция за механизиране на селското стопанство – НИМЕСС – ЦИМЕСС – НИИМЕСС – НИМТСМ – НИМЕСС, ИММ до ИПАЗР „Никола Пушкаров“.

През периода на своето съществуване НИМЕСС ръководи разработването и внедряването на национална стратегия за механизацията и автоматизацията на българското земеделие и координира цялата научна тематика в тази насока. Първата кандидатска дисертация е защитена през 1966 г. В следващите години в института са подготвени и успешно са защитили дисертационните си трудове 62 докторанти, от които 55 български и 7 чуждестранни граждани от Куба, Египет и Ирак. Дълги години институтът е бил седалище на СНС по Земеделска и горска техника към ВАК. В библиотеката на института се съхраняват дисертационните трудове обсъждани в този СНС. Колективът на института е подал 238 заявки за изобретения като повече от 2/3 от тях са признати. Научните разработки са намирали своето реализиране в експерименталния цех на института. Там годишно са се изработвали 20-25 образци на машини и съоръжения, като средно по 10-15 броя са влизали в производство и експлоатация. Двама учени от това научно направление са носители на званието заслужил деятел на техниката. Редица машини, разработки на института, са носители на златен медал от Пловдивския панаир и други награди.

Честит 70годишен юбилей, учени и радетели на науката по механизация на селското стопанство!

Проф. д-р инж. Георги Костадинов,

ИПАЗР „Никола Пушкаров”