Фиг. 11

40 години механизация на растителната защита


Автоматичният опръскващо окопен агрегат работеше в затворен цикъл, като пестицидът се подава в момента на разпръскване. По този начин се постига намаляване на разхода на работна течност от 5 до 10 пъти, с което се намалява замърсяването на околната среда. От друга страна се постига и точно дозиране на пестицида, в синхронизация с постъпателната скорост на агрегата. Оперативно регулиране на дозата на пестициди по време на работа в зависимост от конкретните условия и пунктирано пръскане чрез пускане и спиране на дозиращата помпа. По-малко време за подготовка, регулиране и настройване на машината. Бързо и безопасно отстраняване на задръстванията на разпръсквачите, с което риска от замърсяване на околната среда се изключва. Няма остатък от работна течност, а неупотребеният пестицид може да се използва отново, резервоарите нямат нужда от почистване. При смяна на работната скорост дозата от пестицида и спектъра на пулверизация се запазват. По-висока работна скорост и по-малка защитна зона вследствие автоматичното водене на култиватора. Намаляване разхода на хербициди 4-5 пъти.

Резултатите от изпитването на машината у нас и в СССР бяха много добри. Агрегатът бе предназначен за работа с 6-8 редови култиватора, при което за един сезон обработва около 2000 декара. Високите показатели на агрегата позволяват само за 5-6 смени същият да се откупи от направените икономии. През 1992 г. два агрегата работиха в района на Добрич върху площ от 2000 декара. Ниската култура на земеделие, липсата на интерес от МЗ ”Перла” и от опазване на околната среда и много други причини през това време в нашето земеделие не позволиха този високоефективен агрегат да намери адекватно приложение. При сегашните условия, когато все повече ще се отделя внимание на дребните и средните земеделски производители, агрегатът може да намери съответното приложение, вследствие своята универсалност, икономичност, възможност за намаляване на замърсяването на околната среда и възможност за работа на маломерни наклонени площи за земеделски производители, отглеждащи различни култури.

За работа на по-малки площи бе създаден от ст. н. с. д-р инж. Ц. Присадашки, ст. н. с. д-р инж. Г. Костадинов и ст. н. с. д-р инж. Каров Уредба хербицидна лентова УХЛ-300 (фиг. 11).

Фиг. 11

Фиг. 11. Уредба хербицидна лентова УХЛ-300

През 1986 г. колектив от ст. н. с. д-р инж. Христо Нанков, ст. н. с. д-р инж. Йордан Панаьотов, ст. н. с. д-р инж. Ц. Присадашки, на базата на опръскващ орган с пневматично задвижване, авторско свидетелство №40334, създаде модифицирана Перла 9 – Перла 9 УМП за работа в малообемен и ултрамалообемен режим (фиг.12). Получените резултати бяха задоволителни, но до широко внедряване не се стигна поради липса на интерес от МЗ „Перла“.

Фиг. 12

Фиг. 12. Пръскачка за ултрамалкообемно и малкообемно пръскане ПЕРЛА-9УМП

За внасяне на консерванти през 1991 г. по проект финансиран от МОН към Института по животновъдството в Костинброд колектив от ст. н. с. д-р инж. Ц. Присадашки и ст. н. с. д-р инж. Г. Костадинов разработи приспособление към комбайн КСС-100 за внасяне на консерванти в два варианта, в течна и прахообразна форма (фиг. 13). Същото показа добри резултати и повиши значително качеството на получения силаж.

Фиг. 13

Фиг. 13. Приспособление за внасяне на консерванти в силажа към комбайн КСС-100

За да отговори на нуждите на съвременното земеделие по договор с МИТ (Министерство на икономиката и технологиите) през периода 1991-1995 г., колектив от ст. н. с. д-р инж. Ц. Присадашки и ст. н. с. д-р инж. Г. Костадинов разработи универсална пръскачка за трактор с мощност 45 к.с. „ППУ-1000” (фиг.14).

Фиг.14

фиг.14. Пръскачка прикачна универсална ППУ-1000 (1991 – 1997)

Същата машина бе изпитана, одобрена и усвоена от МЗ „Перла”, Нова Загора и с малки изменения продължава да се произвежда и досега. Тя е значително по-компактна, с около два пъти по-малка маса от „Перла 9”, с възможност за пръскане на полски култури и трайни насаждения.

(Следва)

гл. ас. д-р инж. Иван Мортев,

проф. д-р инж. Георги Костадинов,

доц. д-р инж. Цачо Присадашки