Hands Holding a Seedling and Soil ca. 2000

Успешен завършек на проекта „Опазване на почвите в България“


Интервю с доц. д.т.н. Георги Митев, РУ „Ангел Кънчев”
– Уважаеми доц. Митев, кога и как започна проектът?
– Проектът „Опазване на почвите в България” започнахме през 2014 година. Трябваше да решим основно 5 неща – къде се намира българското земеделие по отношение приложение на технологиите по опазване на почвите и къде би трябвало да бъде, възможно ли е да се приложат тези технологии и стандарти в реални условия и да се запази природният ресурс. Трябваше да се изясни по кой път да се поеме – да се следват установените традиции или по авангарден път. Важно беше да се изясни колко време ще ни отнеме разработването на технологията, както и дали ще работим по метода „проба-грешка”, или ще ползваме реални достижения и ще ги адаптираме за условията на България.
През 2014 година обиколих изложението Бата Агро и си тръгнах с над 200 снимки и един извод – машините не отговарят на изискванията за опазване на почвата.
Областта на приложение на проекта е Североизточна България. Посъветвах се по проблема с Брайън Гогин – аташе по земеделие в посолството на САЩ в България и с проф. Харолд ван Ес, президент на Асоциацията на агрономите в САЩ. Решихме да внесем машина за обработване на почвата в ивици от САЩ, която да отговаря на изискванията за отглеждане на окопни култури. Процедурите по ЗОП задържаха полевите изследвания с половин година, но получихме разрешение за удължение на проекта с 6 месеца. Пригодихме машината за условията на страната ни – разработихме и монтирахме уредба за внасяне на гранулирани торове в дълбочината на обработване. С това инженерно решение спечелихме приз в Отличието „Принос в механизацията на земеделието” през 2016 г. Изведохме много успешни опити с помощта на земеделските стопани, които ни предоставиха по 15 декара площ, в непосредствена близост до основното си производство.
– Какво е новото в технологията?
– Енергетичното средство (тракторът) с навигационната система се осигурява от фермерите. Ако в края на стопанската година резултатът ги удовлетворяваше, продължавахме с опитите, ако не – спирахме. Опитите бяха заложени на 15 места в Североизточна България. От 6-те основни мероприятия в растениевъдството – основно торене, основна обработка, предсеитбена обработка, сеитба, грижи по време на вегетацията, прибиране, с технологията се елиминират 2 процеса – основно торене и предсеитбено обработване на почвата (като самостоятелни процеси). Торовете се внасят заедно с основната обработка, а азотният тор се внася присеитбено. Сеялката трябва да е подобна на сеялките за директна сеитба. В нашия случай, затова ѝ направихме преустройство, което напълно задоволи агротехническите изисквания. За фермера остава да извърши мероприятията по растителната защита и прибирането на културите.
– Какви са резултатите и изводите?
– От 9 преминавания по почвата, технологията с обработване в ивици ги съкращава на 5-6, като по този начин се постига икономия на труд и горива, както и екологичен ефект от намаляване уплътняването на почвата и оставянето на растителните остатъци по повърхността ѝ. Добивите също се увеличиха. Отчете се 12% икономия на гориво, 15% повишение на добивите и 8-10% икономия на труд. Реално стигаме до 1,7-2 литра гориво на декар при обработка на почвата. Добивът на царевицата се увеличи със 150-200 килограма, а при слънчогледа – с 30-40 килограма. Тази технология е за окопните култури, а те са рискови в световен мащаб. Ако едно стопанство има 50% култури със слята повърхност, а 50% са окопни, технологията може да се включи в сеитбообръщение и да се оптимизира технологичния комплекс от машини (ТКМ) за окопните култури. Важен показател в тези променливи условия и интензивни валежи е почвата да не се оставя „гола“, т.е. без растителна покривка. Най-големият проблем на българското зърнопроизводство е, че почвите от октомври до март се оставят голи, а трябва да са покрити с растителните остатъци – свежи или мъртви. Тази технология предпазва почвата и оказва голям ефект върху плодородието.
Правихме опити с различните типове почви в Североизточна България. Основният извод е, че не всички фермери са запознати със състоянието на почвите си. Младите и напредничави колеги работят много добре и им личи, че искат да променят статуквото по опазване на основния природен ресурс в земеделското производство. Вторият извод е, че плодородието на почвите се намира на определено ниво на добиви, което може да се влоши, но много трудно да се подобри. Следователно, прилаганите до момента технологии на производство не позволяват постоянно увеличение на добивите, както се желае от всички. Печалбата трябва да се увеличи чрез намаляване на разходите в производството. Пазарът не стои безучастен. Показахме нашата разработка на разрохвача на Бата Агро през 2016 г. Следващата година на изложението имаше такъв от друга фирма, като показателите му бяха сравнително добри.
– Какво е бъдещето на Вашите машини?
– Две машини трябва да се внедрят в ТКМ – за обработване на почвата и за сеитба. Ако се появи български производител и иска да направи поне една от двете машини, ще му предоставя материалите.

Доц. д-р инж. Милка Бобева