RU_Beloev

С лице към знанието, младостта и бъдещето


Интервю с чл.-кор. проф. д.т.н. Христо Белоев, ректор на РУ „Ангел Кънчев”

– Представете Русенския университет „Ангел Кънчев” – как за тези 30 години се е развивал? Кои са най-големите му постижения?

– За историята на Русенския университет може да се каже  и напише много, но в резюме всичко тръгва от далечната дата 12 ноември 1945 г. С наредба-закон и Указ № 8614 на регентите Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов се открива Държавно висше техническо училище в гр. Русе. За първи ректор е избран проф. Карл Славомиров. След което  на 25 септември 1954 г. С Указ № 270 на Президиума на Народното събрание на НР България Факултетът по механизация и електрификация на селското стопанство при Селскостопанската академия „Георги Димитров“ се обособява в Институт по механизация и електрификация на селското стопанство в гр. Русе /ИМЕСС/. За ректор е избран доц. Кръстю Петров. Така през октомври същата година се поставят основите  на сегашния Аграрно-индустриален факултет.

Като по-важни и значими постижения през годините могат да се отбележат следните:

– 1958 година – Русенските студенти създават първата в страната студентска любителска радиостанция и есперантското дружество „Дунавски студент“;

– 1995 година – Русенският университет става редовен член на Дунавската конференция на ректорите и към 2020 г. все още е единственият български университет в тази престижна международна организация;

– 27 януари 1997 г. – С Постановление № 15 на Министерския съвет на Р България се открива филиал на Русенския университет в град Силистра.

– Май 1999 г. – Първо издание на Изложението на земеделска и автомобилна техника.

– През 2002 година се отпечатва първи брой на списание „BALKAN AGRICULTURAL ENGINEERING REVIEW“;

– На 8 февруари 2008 г. – С Постановление № 17 на Министерския съвет на Р България Технологичният колеж в Разград е преобразуван във филиал на Русенския университет;

– 11 октомври 2010 г. – Канцлерът на Германия д-р Ангела Меркел е удостоена с титлата доктор хонорис кауза на Русенския университет на тържествена церемония в Археологическия музей – София;

– 2011 година – Русенският университет става съучредител и редовен член на Вишеградската университетска асоциация;

– 2012 година – Русенският университет става редовен член на Интеруниверситетски център – Дубровник;

– 13 март 2013 г. е направена първата копка на Канев център Русенски университет, построен с щедрото спомоществователство на канадския предприемач с български произход г-н Игнат Канев;

– 2014 година – Русенският университет е едно от петте пилотни български висши училища, поканени да участват в изследването HEInnovate, проучващо профила на предприемaческите университети в Европа;

– На 3 май 2017 г. – С постановление на Министерския съвет е открит третият филиал на Русенския университет – в град Видин. Така университетът формира академичната Дунавска ос – Силистра – Разград – Русе – Видин.

– Как държавен университет успява не само да се задържи, но и да просперира в България, дори да се наложи в чужбина при тази силна конкуренция?

– С много труд и работата на целия състав на Русенски университет, се постигнаха значими успехи в различни насоки. Когато правиш нещо от сърце и с любов, нищо не може да ти попречи да постигнеш замисленото. През годините сме се опитвали да бъдем еталон за другите университети, като това може да се постигне и го правим чрез високо качество на обучение, добра материална база, висококвалифицирани преподаватели и комплексно менажиране спрямо текущите предизвикателства.

Като добри постижения могат да се отбележат: Към днешна дата подписаните международни договори на Русенския университет са повече от 150, а двустранните споразумения по програма „Еразъм“ – над 500; През 2001 година  е Създадена ЕВРОПЕЙСКА ТЕМАТИЧНА МРЕЖА „Computing education and training“ (59 университета от 27 страни) – получен плакет „ПАРТНЬОР НА ЕВРОПА“ от Европейската комисия. Тя е последвана от още три тематични мрежи по компютинг, като последната от 2013 г. включва 67 университета от 35 европейски страни; На 14 октомври 2002 г. е открит Българо-румънският интеруниверситетски Европа център /БРИЕ/ с присъствието на координатора на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа д-р Ерхард Бусек – доктор хонорис кауза на Русенския университет. След откриването на първата в България специалност “Европеистика” през 1993 г., в Русенския университет за първи път започва обучение в магистърски програми на английски език; 2013 година Русенският университет се включва в новата европейска рейтингова система U-Multirank с професионално направление “Машинно инженерство” и е едно от 4-те висши училища в България, участвали в първото издание на системата; 2015 година Русенският университет получи Колективната награда „Русе“ в област „Образование и наука“. Отличието, в раздел „Образователни институции, за преподавателски или научен екип“, е свързано със 70-ата годишнина на университета. Наградата „Русе“ е мотивирана с утвърждаването на висшето училище като ключов образователен научен център с нарастващо национално и международно значение, както и заради особения му принос за социалния и икономическия просперитет на община Русе и региона; През м. юни 2015 г. Русенският университет е домакин на трансграничен граждански диалог „Да поговорим за Европа“ с участието на първия заместник-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс и президента Росен Плевнелиев; 2019 година Русенският университет е включен като единствено висше училище от Източна Европа в Международен консорциум за насърчаване на предприемчивите университети – Университетската мрежа BeyondScale.

– През тази година отбелязвате 75-годишнината на Русенския университет. Кои са най-значимите поводи за гордост и удовлетворение на вашата академична общност, съумяла да изгради и запази една дълголетна традиция?

– На 12 ноември 2020 г. Русенски университет „Ангел Кънчев“ навършва 75 години от своето създаване. На академичната карта на България тази годишнина е знак за дълголетна традиция, непрекъснато възходящо развитие и оставена трайна следа в образованието, науката и обществения живот. Освен всичко това, за Русенския университет тази знаменателна годишнина е повод за удовлетворение и гордост и знак за изградени през годините Сила, Достойнство и Авторитет.

СИЛАТА на Русенския университет, на първо място, е в неговата многопрофилност, в разнообразната палитра от професионални направления и специалности, които събират под един покрив студенти и докторанти с различни интереси и потребности и които получават най-доброто от своите преподаватели – учени и професионалисти, изявени не само в аудиториите, но и в интердисциплинарната проектна дейност, в трансфера на иновации към бизнеса, в развитието на регионалната икономика. Но силата на Русенския университет е преди всичко в неговата способност да се адаптира към динамиката на външната среда и да намира верен отговор на всички предизвикателства.

ДОСТОЙНСТВОТО на Русенския университет е в неговите постижения, сътворени с делата на многобройните членове на академичната общност, които частица по частица съграждат храма на знанието и науката и са свързали настоящето и бъдещето си с русенската Алма Матер.

Зад АВТОРИТЕТА на Русенския университет стоят 75 години на упорит труд, справяне с превратностите на времето, изграждане на партньорства, претворяване на смели идеи в реалност и сбъдване на визионерски мечти. Авторитетът на Русенския университет е в качеството на образованието и научните изследвания, в модерната мултифункционална академична среда, в уверените крачки към дигитализация на образованието и учебни зали на бъдещето. Този авторитет е в изградената от Русенския университет Академична Дунавска ос, в лидерските му позиции в трансграничния регион и Дунавското пространство, както и в признанието, което получава в страната и извън нейните предели като първопроходник и лидер в европейски инициативи, национални и международни проекти. Не на последно място, авторитетът на Русенския университет е в неговата способност да откликва на всяко събитие от обществения и културния живот и сам да бъде средище на духовност и естетически ценности.

Русенският университет посреща своята 75-годишнина със Сила, Достойнство и Авторитет и винаги С ЛИЦЕ КЪМ ЗНАНИЕТО, МЛАДОСТТА И БЪДЕЩЕТО.

Юбилейната 2020 г. е изпъстрена с многобройни инициативи и събития в университета и неговите факултети и филиали. Те съставят изключително богат събитиен календар със запомнящи се изяви в образователната, научната, културната и спортно-туристическата дейност.

– Защо подкрепихте и участвате в организацията на Отличието „Принос в механизацията на земеделието? Как виждате надслова „Агроединение – образование, наука, бизнес” – осъществим ли е?

– Една от причините да вървим ръка за ръка с вестник „Земеделска техника“ и да подкрепим това иновативно Отличие  „Принос в механизацията на земеделието“ е дългогодишното ни и ползотворно партньорство. Както Русенския университет и нашите студенти, обучаващи се в специалности в агросектора имат полза от съвременната и нова информация за техниката и технологиите в земеделието, поднасяна на високо ниво от вестника, така и вестник „Земеделска техника“  от своя страна има нужда да бъде един отворен прозорец към студентите и специалистите и подкрепян от университети като нашия.

Традиционно вече шест години подред Русенския университет е бил партньор при организирането и връчването на Отличието „Принос в механизацията на земеделието“. Две поредни години самото откриване на конкурса се провежда на територията на Русенски университет в дните на провеждане на Майските празници и традиционните дни на Изложението на земеделска и транспортна техника. Естествено е и надслова на 7-то издание да е „Агроединение на образование, наука, бизнес”. За нас е чест да бъдем съучредител и партньор в това добро и иновативно начинание, което и тази година е планувано да се отбележи през декември месец за седми пореден път. Използвам случая да поканя всички фирми, производители на техника в земеделието, дистрибутори, официални вносители, земеделски производители и фирми с иновативни технологии и ноу-хау в сектора да участват активно в този конкурс.

-Какво е мястото и значението на в. „Земеделска техника” за агросектора?

– Както и вие  казвате и то често „Без техника, няма земеделие“ и аз искам да кажа, че „Without agriculture, there is no culture!“ в превод „Без земеделие, няма култура!“.

В момента наистина на пазара за земеделска техника може да се намери абсолютно всичко, но отварям едно „но“, защото секторът е един от многото в областта на техниката, който винаги се е развивал с високи темпове. Всяка година на пазара на агротехника излизат по-нови, по-модерни, по-високопроизводителни и по-високотехнологични машини, което от своя страна е с цел за по-модерно, по-качествено и по-високопроизводително земеделие. Именно точно тук влиза и ролята на това специализирано издание като вестник „Земеделска техника”, който отразява почти всички нововъведения, технологии и нови машини в агросектора.

– Как ще продължи сътрудничеството на Русенския университет с вестник „Земеделска техника”?

– Нашето сътрудничество през изминалите години е доказало своята ефективност, затова съм уверен, че то ще продължи да се задълбочава.

Доц. д-р инж. Милка Бобева