KalinnaMilkova

Силата на природата


Юдейска финикова палма (Phoenix dactylifera L.)

Отглеждани хилядолетия наред в Близкия изток за сянка и като основен хранителен продукт, финиковата палма и фурмите стават символ на Юдейското царство, поради огромното им културно и икономическо значение за региона. Херодот, V век преди новата ера, описва юдейските фурми като много сладък и сочен вид, с по-висока трайност от египетските, следователно и по-подходящи за износ. Плиний Старши пък, през I век след Христа, описва няколко различни сорта йерихонски фурми със същите суперлативи и възторг, доказвайки колко високоценен вносен продукт са били тези плодове в античния свят.

Няколко пъти биват споменавани в Библията, както и в антични медицински текстове (които предписват на палмата и плода ѝ противобактериални, афродизиачни, противотумурни и други лечебни свойства, липсващи на съвременните видове), изсичани са на монети както от юдеи (върху валута на име шекалим) така и от римляни през античността (сестерция „IVDEA CAPTA“ изобразяваща плачеща под финикова палма жена по случай завоеванието на Юдейското царство от император Веспасиан), а в днешно време фигурират и на модерната израелска валута от 10 шекела. Според ботаникът Михаил Зохари, при евреите дървото е символ на красота, изящност и грация. Самият цар Давид кръстил дъщеря си „Тамар“ – финикова палма на иврит.

Някои източници твърдят, че палестинските фурми изчезват като сорт през 70 г. след Христа, но тази теория е опровергана не само от трудовете на Плиний, но и от римски данъчни справки, в които фигурират големите суми печелени в империята от търговия с юдейски фурми. Действително рязко намалява продукцията едва по време на кръстоносните походи, когато единствено Йерихон и Зоара остават мащабни центрове за отглеждане на фурми. Окончателно зачезват палестинските видовете през XIV и XV век, когато се променя климатът на Близкия изток към по-сух, определя Азаф Гур. Учени през 70-те години на ХХ век пък сочат единствено човешката дейност през късното Средновековие като причина за изчезването на финиковите дървета в региона. Каквато и да е била причината, земеделието и природата около Йерихон и Ейн Геди са били така променени до настъпването на XVI век, че ренесансовият пътешественик и учен Пиер Белон остава объркан и напълно изключва в Леванта да са били отглеждани плантациите и количествата фурми, описвани в античните източници.

През 1960 г., по време на разкопки на двореца на Ирод I Велики при Масада в Израел, археолози намират глинено гърне на 2 000 години пълно със семена или, по-точно, костилки на фурми. Намерените семена, през следващите 40 години, се съхраняват в чекмедже на Телавивския университет Бар-Илан, докато не ги преоткрива изследователката д-р Елейн Солоуей (Elaine Solowey) през 2005 г. Обзета от научно любопитство, тя решава да посади в Кибуц Кетура (Израел) три от тях. След като ги накисва в хормонален разтвор с тор те покълват.

костилки

От трите костилки една успява да се развие в растение. Именно тази палма вече е достигнала пълна зрялост, произвежда полен, надхвърля 3 метра височина и е кръстена Матусал. Финиковата палма Матусал е единствена по рода си не само като дървото, поникнало от най-древно семе, а и като единствен представител на сорт изчезнал преди 800 години.

Матусал

През 2011 г. дървото разцъфва за първи път – оказва се мъжко и поради тази причина е безплодно. За да могат някой ден учените да оберат древния плод на юдейската финикова палма, се правят опити за отглеждане на женско дърво от същия набор семки, както и на кръстоска между древния вид и най-близкия до него египетски сорт „Хаяни“, тъй като генетични проучвания показват, че двата вида споделят 81% от ДНК-то си и най-вероятно произхождат от една и съща дива палма. Д-р Сара Салон (Sarah Sallon), изследователката начело на проекта се надява, че проучването на възкръсналия сорт би могло да покаже дали древните твърдения имат право относно лековитите свойства на растението и ако да, дали и как биха могли те да се приложат в модерната медицина и фармацевтика. Засега, учените все още работят над това да отгледат достатъчно дървета около Матусал, за да създадат овошна градина, от която да черпят специмени за проучвания и опити.

Калина Милкова