Untitled

Селекция и сливопроизводство на опитна станция по сливата – Дряново, към ИПЖЗ – Троян


Сливопроизводството в България е съсредоточено главно в предпланинските области на страната, където климатичните условия се определят от непосредственото влияние на Стара планина.

Липсата на промишлени замърсители и сравнително екстензивното отглеждане на овощните, прави района подходящ за прилагане на биологично производство на плодове. Един от основните елементи в тези технологии е сортът, от който се изисква да бъде устойчив към абиотичните фактори на екосистемата и устойчивост или толерантност към основните икономически значими болести и неприятели.

Едно от основнитe направления, по които се работи в Опитната станция по сливата в Дряново, е селекция на сливови сортове, с висока продуктивност и добри вкусови качества на плодовете, както и проява на толерантност към  икономически важните болести: шарка, червени листни петна, ръжда и гъбна сачмянка.

През ХХ век основен предмет на проучване, селекция и технологии на отглеждане e представлявал сортотипът Кюстендилска синя слива. От 1950 г. до1957 г., в Опитната станция в Дряново, проф. Марко Витанов и доц. Петко Маринов са започнали работа за създаване на нови сливови сортове по пътя на половата хибридизация. След 1960 г., в продължение на 20 години, Марко Витанов продължава самостоятелно и създава голям хибриден фонд и нови сортове. Селекционирани, признати от ДСК и размножени, тези сортове формират част от българското сливопроизводство.

Сортовете Габровска (Кюстендилска синя слива х Монфорска 1951 г), Стринава (Кюстендилска синя слива х Монфорска 1957 г), Невена (Кюстендилска синя слива х Алтанова ренклода), Гуляева (Кюстендилска синя слива х Монфорска 1964 г.) и Балванска слава (Стенлей х Поп Харитон) са много родовити и подходящи за разпространение в сливопроизводителните райони на страната.

Габровска Невена

Стринава

Сортовете Зимна караджейка, Синя ракийница, Бяла разградска са местни за района, толерантни на болести, много родовити и подходящи за преработка и дестилация. Техните плодове са дребни (от 7,5 до 20 грама е масата на плода), но високата родовитост компенсира ниската маса. Зимна трънкослива е сорт с много късен срок на зреене, когато отдавна е приключило узряването на другите сливови сортове. Плодовете му са подходящи предимно за прясна консумация в края на сезона.

Съществена слабост на сливопроизводството в България е едносортовия състав на насажденията. Застъпен е основно сортът Стенлей. Значително са намалели площите с традиционния за страната сорт Кюстендилска синя слива, поради силната му чувствителност на икономически най-важната болест по сливата – шарка (PPV). Характерно за него е маса на плода 22 g, узряване през първата половина на септември, удълженоовална, симетрична форма на плода.

В по-слаба степен са разпространени сортовете Зелена ренклода, Чачанска лепотица, Габровска, Стринава и Нансийска мирабела.

През последните години в България се извършва интродукция и изпитване на нови сливови сортове, постижения на световната селекция. Такива изпитвания се правят в района на Троян и Дряново, които са едни от основните центрове на сливопроизводството в България. В тази насока се работи по интродукция на световни сортове и селекция на местни. Направена е оценка на помологичните характеристики и стопански качества на набор от световно интродуцирани сортове: Онтарио – средна маса на плода 26 g, узрява в края на юли; Рут Герщетер – средна маса 34 g, едри със слабо продълговата несиметрична форма, узрява много рано в началото на юли; Тулеу тимпуриу – румънски сорт, селекциониран през 1950 г. Сортът е самостерилен, добри опрашители за него са Стенлей и Кюстендилска. Плодовете са едри, със средна маса на плода 40 g, много подходящ за прясна консумация, ранозреещ; Чачанска лепотица, Чачанска найболя, – едроплодни сръбски сортове с ран срок на узряване, подходящи за прясна консумация и за преработка; Тегера, Ханита и Елена – немски сливови сортове с добра родовитост, толерантност към вируса на шарката и различен срок на зреене.

Всички тези сортове покриват 70-дневен беритбен период, като най-ранозрели за условията на Троян се проявяват сортовете Рут Герщетер, Тегара и Тулуе тимпуриу, а най-късно узрява сорт Елена. С най-едри плодове е сорт Чачанска найболя, а най-обилно и редовно плододава сорт Чачанска родна.

Много съществен фактор за развитието на сливопроизводството е разнообразието на сортовия състав, включване на сортове, толерантни на шарка и други болести, високопродуктивни, с много добри вкусови и технологични качества на плодовете, с различен срок на узряване.

Доц. д-р Дарина Иванова, ас. Силвена Тодорова, доц. д-р Николина Маринова, доц. д-р Боряна Стефанова (ръководител на отдел „Планинско овощарство“ в ИПЖЗ Троян)