stara Sofiq

Сградата на Министерството на земеделието, храните и горите на 90 години


Проектът на сградата е дело на арх. Никола Лазаров. Той е един от първите българи, получили образование в странство и официалното звание „архитект“. Роден в Карлово (1.04.1870 г. – 14.06.1942 г.) в рода на заможно и уважавано семейство. Печели стипендия от Министерството на просветата и заминава да учи в Париж. Парите не са достатъчни за образованието му и това налага завръщане в България и търсене на средства за дипломиране. Младият Никола е много талантлив и бързо успява да се справи със ситуацията. Чрез препоръка е вписан в листата на „възпитаниците на цивилната листа на княза“ и се дипломира като архитект издържан от двореца. Веднага след изтичането на задължителната тригодишна държавна служба арх. Лазаров става първият архитект в страната, който започва да практикува професията си на частна практика. До този момент всички архитекти в България са на държавна служба. От бюрото му излизат проекти за над 60 забележителни сгради в София и много обекти в цялата страна. Най-известните му проекти са: Паметникът на освободителите и Паметникът на загиналите в Сръбско-българската война – 1885 г. в Русе; Обществена баня в Плевен – 1905 г. (днес галерия Светлин Русев); Централен военен клуб в София – 1907 г.; Варна; Военен клуб в Пловдив – 1908 г.; Българска централна кооперативна банка на улица „Иван Вазов“ №1 в София – 1910 г.; Драматичен театър във Варна – 1911 г.; Основната сграда на двореца Врана край София -1914 г.; Дворецът Евсиновград, доизграден заедно с арх. Херман Майер; Търговска гимназия (днес Икономически университет). Повечето от неговите сгради са паметници на архитектурата с принос в културно-строителното наследство на България. Творчеството на арх. Лазаров се отличава с богата декорация – барокови форми, дъгови фронтони, кули, балюстради и пр.

През 1912 г. проекта му за Окръжна палата (днес МЗХГ) получава първа награда на престижен международен конкурс. Наградата е присъдена от изтъкнати френски, италиански, австрийски и български архитекти. Реализацията на проекта за сградата на министерството обаче се забавя заради избухването на Първата световна война и строежът започва едва през 1920 г., а в него се включват стотици работници.Войната се намесва в съдбата на сградата и в исторически-архитектурния ѝ стил. След нейния край пищните барокови форми от проекта на арх. Никола Лазаров вече не отговарят на времето си. След възникнали недоразумения с инвеститора архитект Лазаров се оттегля от изпълнението на обекта, а изпълнението му е прехвърлено на неговия пръв помощник арх. Илия Попов. Заради сложното и обемно за времето си строителство сградата се строи над 7 години и е завършена окончателно през 1927 г. Въпреки  творческите разминавания по проекта, фасадата на сградата запазва монументалността на авторския замисъл. Еклетичният подход на архитект Лазаров е видим в сецесионовата украса на двете кули и купола в централната част, маркиращи най- важните обеми на сградата. Релефните мотиви между прозорците също са със сецесионов рисунък. Сградата е изградена в бароков стил, откроява се с извита фасада и е богато украсена. В центъра на големия купол е разположен часовник, декориран с пластика, наподобяваща венци и медальони. Подовите плочи са изработени от цветен цимент със стъклена глазура, които са специално изработени от чешка фабрика през двайсетте години. Те са положени така, че век по-късно нито веднъж не се е налагало да бъдат поправяни. Главната фасада е богато украсена с декоративни елементи ­ каменни колони, балкони с балюстради, гирлянди от цветя и плодове, медальони и др. Елипсовидното фоайе след главния вход е оформено с мраморни колони, гипсови орнаменти  и големи стъклени полилеи.

След завършването си до средата на 40-те години постройката приютява Окръжната палата на Царство България и на едно място са събрани всички окръжни служби: Окръжната сметна палата, Окръжното управление, Окръжните медицински и ветеринарен лекари, Окръжните инженери и архитекти, Окръжните училищни инспектори, Окръжното контролно бюро по мерките и теглилките. Освен тях в сградата са Постоянната комисия с бюрата си: Техническо-училищно, Водоснабдително и Планоснемачно, Дирекцията на статистиката, Лесничейството и Районният горски инспектор.

След смяната на властта през 1944 година в нея се настанява Министерство на земеделието (1947 г.), което дотогава е сменило четири различни местонахождения. Вече 70 години институцията е помещавана в емблематичната сграда, а нейният облик е част от логото на министерството и присъства на всички официални документ на ведомството. През 1971 – 1975 г. зад старата сграда е построена нова, която се свързва със старата с преходник-коридор. Днес главния вход се отваря за използване само при посещение на важни делегации в министерството.

От фоайето се извиват пищни стълбища, водещи към главния етаж. Парапетите му са изработени от ковано желязо, мрамор и дърво.  Композицията на стълбищата е идентична и вдъхновена от сградата на военното министерство. Стените са обсипани с гипсови орнаменти и позлата, като са осветени чрез огромни десетметрови прозорци на междинната площадка към вътрешния двор. И двете разклонение на стъпалата водят към големия колегиум и кабинета на министъра.

„Голям колегиум“  е монументална зала, с височина над осем метра и елипсовиден обилно декориран таван. Именно тя е най-голямата и представителна заседателна зала в МЗХГ с над 50 места. В нея се провеждат важни събития – пресконференции на министъра и представители на Политическия кабинет, специализирани Консултативни съвети с участието на представители на браншови организации, работни експертни групи и заседания. Ламперията по стените и резбованите дъбови врати са от малкото останали оригинални дървени орнаменти, запазени през годините.

След 70-те години е обособен и „Малък колегиум“, който също е официална зала в министерството, където се посрещат посланици и се осъществяват работни и официални срещи на високо ниво.

„Зимната градина“ е украсена със зеленината  на множество различни вечнозелени растения и мраморно фоайе, с масичка за разговори. Създадена е преди повече от 30 години. В „Зимната градина“ могат да се видят авокадо, дафинов лист, бенджамин, коледна звезда, иглолистни видове и пълзящи видове, алое, лъже кипериси, шафлера.

А ето какво пише Б. Андреев във вестник „Пряпорец” през септември 1926 г. за сградата на министерството: „Немалко пристигащи от гарата по булевард „Христо Ботев” гости от провинцията и чужбина на ъгъла на булеварда и ул. „Пиротска” спират файтона или автомобила за малко, за да се полюбуват на това здание, което и в далечината със своите гиздави кулички изглежда гигант, като едно красиво чудовище, което едновременно буди удивление и възторг у зрителите, мами и привлича веднага вниманието им. Мнозина са имали случая да разглеждат отвън този колос, без да са имали възможност да влязат вътре му и го разгледат; поради това за вътрешното му устройство те нямат представа, а и не всички знаят добре предназначението му. Ако влизането в него беше позволено за любопитните, всеки ден с хиляди столичани и провинциалисти биха влизали вътре; но това засега е невъзможно, понеже там се работи усилено и като така не е изключена възможността да пострада някой при бързата, усложнена и твърде интензивна работа.”

ЗТ