Dacov_Proslava

Сава Дацов – един от първите земеделски книжовници


„Материалната и духовната култура са огледалото, в което се вижда силата и величието на всеки народ. А от изворите, из които се черпи стопанската и икономическата мощ, зависи доколко това огледало вярно изобразява тая сила и величие.“ С. Ж. Дацов, 18 февруари 1939 г.

Сава Живков Дацов e роден на 7 януари 1857 г. в българския град Зайчар, днес на територията на Сърбия. Той е изявен български учен, икономист, академик, общественик и патриот. Председател на Поморавския народо-просветен комитет. Доброволец в Сръбско-турската война (1876). Участник в съпротивата на нишавските българи срещу сръбската окупация и администрация в Поморавието през 1878 г. Доброволец в Сръбско-българската война (1885). След Освобождението се установява в София и достига до високия пост Главен секретар на току-що създаденото Министерство на търговията и земеделието (1893).

Дацов е един от основателите на Българското земеделско дружество и редактор на неговия орган вестник „Орало“. Основава първото частно земеделско бюро в София за доставка на земеделски оръдия и машини, семена, пчеларски и овощарски принадлежности и др. Дацов е сред основателите на Българското икономическо дружество, на Българското природоизпитателно дружество, на Дружеството на публицистите и писателите. Пръв председател на Българското пчеларско дружество. Член е на дружеството на българските агрономи. Помощник-деловодител (1884) и деловодител (1885-1888) на Българското книжовно дружество. Дописен член (1898) и редовен член (1892) на БАН. Изявен дарител. Избран заради изключителните си заслуги и принос към опазване на българщината в Поморавието за председател на Поморавския народо-просветен комитет (1917). Народен представител в 12 Обикновено народно събрание.

През 1902 г. е избран за член на тогавашното Българско книжовно дружество. През 1926-1931 г. е секретар на природо-математическия клон на БАН, а през 1934-1935 г. е негов председател.

Сава Дацов е един от първите ни земеделско-стопански книжовници. Макар и без общо или специално земеделско образование, той е автор на голям брой публикации, свързани със земеделието: „Черницата и коприната. Кратко ръководство за отглеждане на черници и хранене на буби“ (София, 1884); „За живия плет, тора и торището“ (София, 1893); „Бележки и сведения за върточната машина“ (София, 1895); заедно с Христо Фетваджиев: „Значението на копринарството в общото народно производство и мерки, необходими за издигането му“ (София, 1900); „Ръководство по земеделие за българския войник“ (София, 1905).

През 1884 г. заедно с Михалаки Георгиев е съосновател на първото земеделско списание „Домакин“. Сътрудничи на списанията „Целина“, „Периодическо списание“, „Списание на Българското икономическо дружество“ и други стопански и земеделско-стопански периодични издания и някои ежедневници.

Публикува статии с общостопански и земеделско-стопански характер, предимно в областта на специалните отрасли и скотовъдството:

„Филоксерата и нашето винарство“ – сп. Домакин, 1884; Присаждане на овощните дървета – ашладисване“ – сп. Домакин, 1984; „Обработване на лена“ – сп. Домакин, 1885; „Какво може да стори един селски учител“ – сп. Орало, 1896; „За шапа по добитъка“ – сп. Орало, 1897; „Присаждане на трендафила чрез копулиране и в разцеп на шипки, отглеждани от семе“ – сп. Орало, 1899; „Реколтата в Княжество България“ – сп. Орало, 1899; „Скъпотията и мерките против нея“ – сп. Народно стопанство; „Как да се снабдява София с питателна и евтина зеленчукова храна“ – сп. Софийски общински вестник, 1917; „Благотворното действие на пчелния восък върху човешкия организъм“ – в. Мир.

В Централна селскостопанска библиотека се съхраняват някои от публикациите на Сава Дацов, както и материали с подробна информация за живота и дейността му.

Румяна Василева, ЦСБ