Hr.Nikolov_sn

Професионална асоциация на розопроизводителите


Професионалната асоциация на розопроизводителите в България (ПАРБ) е създадена през м. май 2019 г. и има за цел да защитава интересите на производителите на маслодайна роза в България. Асоциацията комуникира различни политики в сферата на розопроизводството и има постоянни представители в Консултативния съвет по маслодайна роза към МЗХГ. Основната цел и задача на ПАРБ е изсветляването на сектора на розопроизводство и създаването на политики за устойчиво развитие на фермерите.
Общата площ на насажденията с маслодайна роза в България е около 55000 дка. В стопанството на Екосист Агро ЕООД, което управлявам, има 100 дка, а площите за които се грижат членовете на ПАРБ са приблизително 8-9000 дка. В нашето стопанство се отглежда изключително Казанлъшка маслодайна роза (Дамасцена)
В настоящата кампания има сериозни трудности с реализацията на розов цвят, поради намалените обеми на преработка от страна на дестилериите, много стопани не намират къде да реализират продукцията си. Изкупните цени в настоящата кампания са на ръба на себестойност и земеделските стопани работят, за да „спасят“ годината и да могат да продължат напред. Необходимо е да се завишат критериите и контролът при производството на розово масло, за да възвърне то имиджа си на световните пазари и да намира нови такива. Също така при създалата се ситуация на свръхпроизводство на розов цвят считам, че е добре да се търсят нови приложения на тази суровина, за да се реализират всички произведени и реколтирани количества. С МЗХГ се комуникират мерки за подкрепа на розопроизводителите в настоящата кампания и разработване на политики за следващия програмен период, за да може маслодайната роза да стане приоритет за държавата и земеделците.

В стопанството на „Екосист Агро“, както и в повечето стопанства на професионалните земеделци, и в частност розопроизводители има достатъчно модерна, и функционална земеделска техника, и почти всички производствени процеси са механизирани. Основен проблем пред сектора остава брането на розов цвят, което става само ръчно и изисква изключително много работна ръка, която в последните няколко години е дефицитна. Това е и елементът, който е с най-голям дял при определяне на себестойността на цвета. Надеждите на всички розопроизводители са за разработване на механизация за прибиране на розов цвят, но всички правени до момента опити не са показали задоволителни резултати. Евентуалното създаване на работещ комбайн за бране на рози би насочило сектора в нова посока.

Христо Николов, председател на УС на ПАРБ