Николай Колев

От любов към овощарството


Николай Колев, председател на УС на Съюз на дунавски овощари (СДО) пред в. „Земеделска техника”

Казвам се Николай Колев. Роден съм през 1982 г. Завършил съм висшето си образование в София, специалност „Компютърни системи и технологии”.  Женен съм, имам 3 деца. 10 години съм живял в София, но овощарството ми е страст, затова преди 9 години се върнах в Русе със семейството си. Сега заедно с брат ми Симеон се занимаваме с овощарство. Фирмата ни е създадена  през 2003 година.  Градините ни са в землището на гр. Русе  – в село Николово. Имаме 200 декара ябълки, 100 декара круши и 30 декара праскови и нектарини.

Ние произвеждаме това, което се търси на пазара. С брат ми основно развиваме семейния бизнес, майки ни участва активно, допълнително също наемаме хора. Техниката, с която обработваме насажденията, не е подновена. Все още работим със стари руски машини – 2 Болгара ТК 80 и едно шаси. Имаме и пръскачка 1500 литра, както шредер, с който мулчираме клоните и тревата. Надяваме се скоро да подновим машинно-тракторния парк. Кандидатствали сме по програма по първия прием на мярка 4.1, но с 35 точки имаме договор под условие, който вече сме изгубили вяра, че ще се случи.

Почти всичкият ни посадъчен материал за ябълки е от разсадник в Куклен. Посадъчният ни материал за крушите е от повече места – от Куклен, Цалапица, Айтос. Работим с утвърдени разсадници и сме доволни от сортовете.

За създаването на Съюза на овощарите отдавна имахме идея с колеги от региона, още преди 7-8 години. Мислехме да учредим сдружение, което да ни помага да реализираме по-лесно продукцията си. Няколко пъти се опитахме да го създадем, но не се получаваше. Решихме да учредим сдружение с нестопанска цел, което да защитава интересите на всички овощари. Втората стъпка бе да обединим партиди с произведената плодова продукция с цел обща продажба. Стъпка по стъпка – през 2014 г. с още двама колеги започнахме във всяка община в Русенска област да правим срещи с овощари, на които представяхме идеите си за Съюза. Така през февруари 2015 г. регистрирахме Съюза на дунавските овощари. В началото бяхме 84 човека. Малко по малко всяка година съставът се увеличаваше, започнахме да правим презентации в област Силистра,  след това и в другите съседни области. Сега сме 350 човека с обща площ 23 000 декара овошки. Най-малката обработваема площ на човек е около 1-2 декара, а най-голямата има над 1000 декара насаждения. Почти във всяко едно населено място в Северноцентрална България имаме член. От тази година вече имаме член и от гр. Пловдив.

В управителния съвет на Съюза са включени 5 човека, по един член от всеки регион – за Русе, Тутракан, Сливо поле и за Силистра. Принципът на избор на членове е регионален, за да може всеки да отговаря за група хора и ако някъде има проблем, информацията да стига бързо до ръководството. Например, по принцип мъглите покрай Дунав предпазват от ранна вегетация кайсията. Но тази година при тези климатични аномалии по първоначални сведения имаме над 80% процента измръзване на 8 000 декара кайсии. Това е сериозен проблем.

За първия мандат от 2 години бях избран за председател на управителния съвет на Съюза. След това гласувахме промяна на мандата на 4 години и през 2017 г. бях преизбран.

През последните години сме участвали 2 пъти на едно изложение в Румъния. Тази година за първи път участвахме на изложението в Берлин. Събрахме много контакти.

На изложението „Дунавски овощари” над 20 фирми са осъществили контакт с наши членове. Тези фирми са купувачи на стоката ни – плодове за прясна консумация и за преработка. Тази година имахме много нови фирми изложители, както и представители на търговски вериги, преработватели и търговци. Много се притеснявахме заради прогнозите за лошо време и обилен снеговалеж по време на събранието, но за радост голяма част от членовете успяха да посетят изложението и да се запознаят с новостите в бранша.

Отзивите на нашите колеги и на фирмите изложители са много добри и се надяваме следващата година Дунавски овощари 2019 да е  още по-успешно, с още повече участници и клиенти.

Доц. д-р инж. Милка Бобева