аспержи

Отглеждане на аспержи


Отговор на запитване на Свилен Стойчев, София

Аспержата (Asparagus officinalis L.) е многогодишна култура, която може да се отглежда от 12 до 15 години. За създаване на насаждение от един декар са необходими значителни финансови средства. Възвращаемостта на вложените средства обаче започва след третата-четвъртата година от засаждането на растенията и достига максимум на 10-та-12– та година, когато продуктивността им е най-голяма.

аспержи

Цената на продукцията на пазара е твърде висока в сравнение с останалите предлагани зеленчуци в сезона на пролетта. Тя е около 5-6 лв, за 0,500 кг свещи, в зависимост от тяхното качество. Определящ фактор за цената е и цветът на аспержите. Белите (етиолирани) свещи са с по-висока цена, тъй като за тяхното отглеждане и реколтиране се влага повече труд. Този вид аспержи се използват по-често за консервиране и по-рядко за свежа консумация. За свежа консумация на пазара основно се предлагат зелени и виолетови аспержи.

Почвено-климатичните условия в България са благоприятни за отглеждане на тази култура, но за съжаление нейните хранителни и вкусови качества са все още слабо оценени от българския потребител. Ето защо се налага експортна ориентираност и реализация на продукцията в свежо и преработено състояние в страните членки на ЕС и други външни пазари. До момента няма агростатистически данни за размера на отглежданите площи и сортове в страната, а изследователската работа по сортовия състав и технологиите за отглеждане на аспержи, съгласно съвременните изисквания, са недостатъчни или ограничени.

Преди да се създаде насаждението трябва много внимателно да се избере мястото за отглеждане на растенията, съобразно почвените и климатични изисквания на културата. Белите сортове изискват леки песъчливи почви, а зелените предпочитат по-тежки. При подбор на място трябва да се избягват парцели с голямо вариране на почвеният тип с цел да се осигури еднакъв добив от растенията. По отношение на климатичните условия културата не е взискателна. Тя е устойчива на продължителни засушавания през лятото и на студове през зимата. Мястото, където ще се отглеждат аспержите трябва да се риголва на дълбочина 50-60 см. Необходимо е да се внесе оборски тор, в количество от 4 до 6 т/дка, и минерални торове, в количество съобразно запасеността на почвата с основните хранителни елементи и изискванията на културата. Ето защо е необходимо да се направи предварителен агрохимичен анализ на почвата. След продълбочаването на почвата се извършва дисковане на 8-10 см дълбочина или изораване на 30-35 см дълбочина, в зависимост от структурата й, като крайната цел е тя да бъде в добро градинско състояние. Подготовката на площта се извършва през есента. Преди засаждане на младите растения площта отново се дискова и набраздява. Растенията, от предварително отгледан разсад, се засаждат през периода март-юни по две схеми, в зависимост от направлението: 120-130/40-50 м за бели свещи и 110/40-45 см за зелени, съответно по 1600-1800 и 2300-2400 раст./дка. Реколтирането на насаждението започва след третата година от неговото създаване.

Аспержата като многогодишна култура, отглеждана на едно и също място над 10 години, изисква специфичен хранителен режим. Редовното торене през първите три години от създаване на насаждението гарантира здравословно развитие на кореновата система. То се извършва рано напролет, когато започва растежът на леторастите. Достатъчно е на един декар да се внесе 20 кг тор смес от азот, фосфор и калий 10-10-10 или 15-15-15. От четвъртата година се променя схемата на приложението им. Калиевите и фосфорни торове се внасят на есен, след приключване на вегетацията, а азотният тор се внася двукратно, като ½ преди новият растеж и останалата ½ след приключване на реколтирането. Необходимо е в края на вегетацията да се взима средна почвена проба от насаждението и на база от полученият резултат и изискванията на културата да се определя необходимото количество торове, които трябва да бъдат внесени наесен и пролет.

аспержи

Видът на използваният източник на хранителни вещества също повлиява количеството на реализираният общ добив. Вследствие използването на амониев нитрат в количество 25 кг/дка, калиев сулфат – 15 кг/дкс и троенсуперфосфат – 25 кг/дка добивът нараства от 410 кг/дка на 1650 кг/дка (от 8–а до 11–та година) за бели (етиолирани) свещи от сорт Аржентьойска ранна, а за зелени свещи от сорт Pacific 2000 увеличението на добива е от 560 кг/дка на 2520 кг/дка в периода от 5-та до 8 година. При използването на оборски тор продуктивността на растенията е повлияна от торовата норма и особеностите на сорта.

Качеството на свещите* и добивите се повлияват основно от торенето, но силно влияние оказват и други фактори, като климатични условия, продължителност на периода на реколтиране и нападение от болести и неприятели. Продуктивността на растенията е максимална при достигане на почвената температура 18-20оС. По-ниските и високи температури повлияват отрицателно върху растежа и външния вид на свещите. По отношение продължителността на реколтиране най-добри резултати се постигат за период от 8 седмици. Увеличаването му с една седмица повлиява отрицателно върху добива и качеството на продукцията. Когато този срок не се спази, растенията остават с по-малко на брой стъбла през вегетацията, натрупват се по-малко хранителни вещества в коренището и това рефлектира отрицателно върху добива през следващата година. С остаряване на насаждението този период намалява до 6 седмици. В условията на България беритбата на свещи започва в началото на месец април и продължава до средата или края на месец май. Скъсяването на периода на реколтиране също има отрицателно влияние върху добива, тъй като не се използва оптимално продуктивността на насаждението и намаляват приходите. Ето защо трябва много внимателно да се определи краят на беритбеният период.

Ненавременната борба с болестите и неприятелите също повлиява отрицателно върху продуктивността на растенията и качеството на продукцията. Аспержата се напада от причинители на ръжда – Puccinia asparagi и от почвени патогени, причинители на фузарийно гниенеF. oxysporum f.sp. asparagi и F. proliferatumare. Относно неприятелите, тази култура се напада от два вида специфични листояди, които не вредят на останалите зеленчукови култури, отглеждани в страната – Crioceris asparagi L. и Crioceris duodecimpunctata L. (Coleoptera:Chrysomelidae). По-често в посевите се среща дванадесетточковият аспарагусов листояд (C. duodecimpunctata).

Аспержата се отглежда по две технологии – за бели (етиолирани) свещи и зелени/виолетови свещи. За отглеждане на белите свещи е необходимо в края на месец март да се внесе половината от азотни тор, след което да се оформят тирове с ширина 70 см и височина 30 см по дължина на редовете и да се покрият с черно фолио, предназначено за аспержи. Целта е то да не пропуска слънчева светлина, така че свещите да останат изцяло бели. При наличие на светлина, те започват да фотосинтезират и връхчетата им добиват розово – виолетов оттенък. Беритбата се извършва когато свещите се покажат 1-2 см над почвената повърхност, с помощта на специфичен нож.

При отглеждане на аспержи за зелени свещи не се изисква специална подготовка на почвената повърхност. Преди началото на вегетация трябва да се извърши разрохкване, с внасяне на половината от азотния тор. Когато младите леторасти достигнат оптимална височина според качеството* те се изрязват на нивото на почвената повърхност.

В периода на реколтиране на свещите и през вегетацията се осигуряват редовно поливки, препоръчително с капкова система. Поливната норма е около 30-40 м3/дка, а напоителната норма е около 400 м3/дка, като се поддържа оптимална почвена влажност от 80% от ППВ. Поддържането на оптимална влажност през вегетацията гарантира натрупване на повече хранителни вещества в коренищата и увеличаване на добива през следващата година.

В края на вегетацията (началото на месец ноември) растенията пожълтяват. Те трябва да се отрежат близо до почвената повърхност и да се изнесат извън насаждението. След премахване на растителните остатъци е необходимо да се извърши почвена обработка с внасяне на калиеви, фосфорни торове или оборски тор.

Аспержата е зеленчукова култура с ценни хранителни качества и не бива да се изключва от менюто. През последните години в слаба степен нараства интересът към нея от любители градинари и производители.

 

*Критериите за качество на аспержите са определяни съгласно РЕГЛАМЕНТ (EO) № 2377/1999 НА КОМИСИЯТА от 9 ноември 1999 година относно определяне на стандартите за търговия с аспержи

гл. ас. д-р Цветанка Динчева

Институт по зеленчукови култури „Марица”, Пловдив