Kirov_sn. 4

Нужна е равнопоставеност на зърнопроизводителите в ЕС


Николай Киров, председател на СЗ от Бургаска област, пред в. „Земеделска техника”

Впечатлението ми е, че имаше период на увеличение на площите със зърнено-житни култури, но сегашният период е константен. Сега се сее по-малко ечемик за сметка на рапицата, но пшеницата остава приблизително същото количество. Сортовете ечемик и рапица, които основно се използват в нашия регион, са западни – сеят се френски LG, Косад и по-малко немски на Рапул. Българската селекция сортове вече не е на ниво, няма ги добрите селекционери. Западните сортове са по-високодобивни и по-устойчиви на заболявания.

Благодарение на европейските програми и на времето, когато зърнопроизводителите можеха да се включват в тях, се закупи земеделска техника. При последните 2 приема по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства” така беше направено точкуването, че зърнопроизводителите да не могат да участват. В тях се включиха повече животновъди и овощари. Това се отразява негативно върху покупката на нова техника. Благодарение на мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” техниката доста се обнови. Статистиката в последните 2 години обаче е, че купуването на нови земеделски машини намалява. Tова се дължи и на по-ниските изкупни цени на зърното, които също влияят на покупателната способност на земеделските производители. Те имат постоянна нужда от обновяване на машинно-тракторния парк. Който иска да бъде в крак с добрите земеделски практики, трябва ритмично да обновява земеделската си техника.

Аз отглеждам ечемик, пшеница, рапица, грах и слънчоглед с обща площ 56000 декара. Работата е разпределена в няколко фирми. Вече стартирахме жътвата на ечемика, в края на месеца ще започне и тази на пшеницата. Грахът също вече е почти готов, рапицата ще е готова в края на юни. Културите са в добро състояние. От пролетниците отглеждаме само слънчоглед. Поради дъждовното време сеитбата му беше неравномерна и късна – започнахме да го сеем в средата на април. Затова той е в различни етапи на своето развитие – има слънчоглед, който е готов за цъфтеж и такъв, който все още не е. Тъй като сме близо до Бургас, на територията на Черноморския басейн, обикновено цялата ни произведена продукция е за износ. На вътрешния пазар почти не търгуваме.

Относно намаляването на земеделските субсидии аз смятам, че добрият земеделец трябва да се оправя и без тях и ако се дават, те да са еднакви за всички. Ако ги няма, изкупните цени ще се повишат, рентите ще намалеят. Сега като се дават някакви нищожни субсидии, всеки иска по-голяма рента и вдига цената на машините, на препаратите и т.н. Вече няколко години тези цени се повишават, а изкупната цена на зърното е една и съща. Това не може да се компенсира със субсидиите, те са една помощ, но мисля, че един земеделец би успял и без тях да е успешен. Ако не се разчита на тази помощ, ще се разбере кой е по-конкурентноспособен. В много държави в Европа земеделието се дотира и ние не можем да бъдем конкурентноспособни. Притискат ни и търговците от Украйна, от Русия, където земеделците също са дотирани. За да бъдем на европейско ниво, трябва да бъдем равнопоставени.

Инж. Георги Петров