sn-2-1170x500

НТСМ – радетел за механизирано земеделие


Интервю с д-р инж. Райчо Георгиев, главен секретар

– От кога НТСМ работи в областта на земеделската техника?

– Производството на земеделски машини заема определен дял в структурата на отрасъл „Машиностроене” в България.  Въпреки, че е изгубена доминиращата роля от преди 20-25 години, сега годишно се произвежда продукция за около 150 милиона лева. 40-50 фирми прaвят основно почвообработващи машини, пръскачки, сеялки, ремаркета, приспособления за зърнокомбайни, резервни части и други, като една голяма част от тях е предназначена за износ. Така, че като съюз, който работи за развитието на машиностроенето в България, не можем да пренебрегнем производството на земеделски машини.

Активно започнахме да работим в тази насока преди 6-7 години, когато в рамките на голям проект създадохме офис за трансфер на технологии. В продължение на няколко години издавахме информационни бюлетини с най-новите достижения на науката и техниката в света в областта на земеделските машини. По-късно нашето проектанско-конструкторско бюро за 3D проектиране разработи пълна конструктивна и технологична документация на машини за селското стопанство – ротационна количка за бране на плодове и зеленчуци, ръчна картофосеялка, приспособление за почистване междуредията на овощни градини от паднали листа, иновативни боксове за отглеждане на малки телета и други.

Включихме се активно като организатори на Отличието „Принос в механизацията на земеделието“. От девет международни научни списания, които излизат само на английски език, едно е посветено на проблемите на механизацията на земеделието. Това е списанието „Механизация на земеделието и опазване на ресурсите“. През миналата година в него са публикувани над 80 научни доклада на учени от 20 страни. Не на последно място сме организатори на Международния научен конгрес „Машини за селското стопанство“, който се утвърди като един от най-авторитетните научни форуми в Югоизточна Европа.

– Кога ще се проведе научният конгрес?

– Шестият Международен научен конгрес „Машини за селското стопанство“ ще се проведе от 25 до 28 юни в хотел „Атлантис“ в Бургас.  Ще вземат участие повече от 100 учени от 19 страни – Казахстан, Литва, Латвия, Естония, Словакия, Русия, Индия, Турция, Австрия, Беларус, Сърбия, Македония, Украйна, Грузия, Япония, Иран, Чехска Република, Полша и България. Конгресът има за цел да даде място за среща на учените от различните страни, където да представят своите научни достижения и да дискутират по проблемите на механизацията на земеделието. Машините са основата, върху която се изгражда съвременното земеделие. То е немислимо без съвременни машини. Учените са призвани да ги създават и да бъдат двигателя на научно-техническия прогрес.

Конгресът ще даде възможност за нови познанства и приятелства, а това поражда и нови идеи. Ето някои от  по-интересни доклади, които ще бъдат представени: „Полеви тестове на автономен робот за обработка на междуредия“ на колектив от Индустриалния институт за механизация на земеделието, Познан и Варшавски технологичен университет начело с проф. Ян Шчепаняк, „Използване на дрон технологии в земеделието“ от проф. Йоксел Айдоган от Аднан Менедерес университет в Турция, „Контейнерно модулно оборудване за съхранение и активно вентилиране на зърно във фермерските стопанства“ от колектив начело с проф. Айбек Атиханов от Казахстанския национален аграрен университет. Разбира се, има и много други доклади, които могат да се видят на сайта на конгреса – www.agrimachinery.net

– Какво се разбира под понятието „Индустрия-4.0“. Доколко тя ще повлияе на механизацията на земеделието?

– В последните години в света и Европа усилено се заговори за „Индустрия-4.0“. Това е условното наименование на четвъртата индустриална революция. Предишните три – парният двигател, електричеството и информационните технологии доведоха до дълбоки промени в цялото общество.  Сега човечеството е изправено пред най-голямото си предизвикателство от своето съществуване. То навлиза в „Индустрия 4.0”, където физическият свят се слива с виртуалния. Информационните технологии, телекомуникациите и производството се сливат, докато средствата за продукцията стават все по-независими. Все още е невъзможно да се каже точно как ще изглеждат умните фабрики в бъдеще.

Много европейски държави приеха свои национални стратегии по „Индустрия-4.0”. В Германия например създадоха научен институт, в които работят над 2 000 учени от различни направления – философи, социолози, икономисти, юристи, специалисти по компютърни и информационни технологии, специалисти по киберсигурност и много други. Те имат задача, да подготвят нормативната база на Германия за следващите 10-15 години. В следващите 5-10 години на 50% от интернет трафика ще бъде за управление на дома и индустрията, до 10-15% от детайлите и цели машини ще се произвеждат чрез 3D принтери, ще изчезнат професии. Много въпроси стоят днес без отговор.

Селското стопанство ще бъде много по-силно повлияно от предизвикателствата на „Индустрия-4.0“, отколкото другите сектори. Сега например вече в Париж, Хонгконг и Сингапур има градски автобуси, които са без шофьори.  Те се движат в изолирани ленти, защото проблемът не е автобуса без шофьор, а другите участници в движението. На полето е само тракторът и няма кой да му пречи. Сега на много места по света могат да се видят 3-4 трактора, които работят заедно, но само в първия има тракторист. Малки автономни роботи пъплят в междуредията и с помощта на сензори скубят трева или берат ягоди, дирижабли пръскат посеви от 5 метра височина, дронове опрашват изкуствено овощни градини. Всичко това се управлява чрез Интернет и не е концептуален модел, а реални изпълнения, които ще започнат масово да се прилагат в земеделското производство.

Очакват ни много промени, които нямат нищо общо с конвенционалното земеделие. И  за да приемем спокойно новото време, трябва да знаем какво да очакваме.

За да останем верни на нашето отношение към механизацията на земеделието, ние сме планирали през 2019 да проведем съвместно следващия Международен конгрес „Машини за селското стопанство“ с международната научна конференция „Индустрия-4.0“.

доц. д-р инж. Милка Бобева