unnamed

Наука за иновативно и устойчиво земеделско производство


Селскостопанска академия е единствената специализирана структура в страната за научни изследвания, приложна, обслужваща и спомагателна дейност в областта на земеделието, животновъдството и хранителната промишленост.

Българските аграрни научни изследвания имат дълга традиция, чийто правоприемник е Селскостопанска академия. България  е петата държава в света след Франция (1835), Англия (1843), Швеция (1847) и Германия (1852), която през 1882 година поставя началото на агрономическите изследвания в опитното поле на Земеделското училище в  гр. Садово. В началото на 20 век са създадени първите земеделски опитни станции в Садово, Плевен и „Образцов чифлик” – Русе, през 1910 г. – Централния изпитателен институт – София, а през 1925 г. Опитните станции в Кнежа, Карнобат и Чирпан. През 1948 г. Агрономическият, Ветеринарният, Лесотехническият и Зоотехническият факултет са отделени от Софийския университет и са слети в отделна институция за висше образование и наука под името Селскостопанска академия. Тя претърпява различни трансформации с отделяне и включване на нови звена, но  запазва академичния си характер. През 2000 г. е трансформирана в  Национален център за аграрни науки към Министерство на земеделието и храните, а през 2008 г. отново възстановява името си. С приетия на 28.02.2018 г. закон Селскостопанска академия стана национална автономна бюджетна организация към министъра на Земеделието, храните и горите, в която се осъществяват научни изследвания, научно-приложни и образователни дейности и се създават иновации в областта на земеделието и храните. Академията осъществява дейността си в рамките на държавната аграрна политика в съответствие с Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.

Климатичните изменения, изтощаването на природните ресурси, замърсяването на околната среда, намаляването на генетичното разнообразие на растения и животни са важни проблеми на нашето съвремие, които ние сме призвани да разрешаваме. В тази връзка изследванията, които провеждаме са в следните по-важни направления: Устойчиво развитие на национално, конкурентоспособно селско стопанство, основано на науката и иновациите; Опазване и подобряване на природните и генетични ресурси; Намаляване въздействието на климатичните промени; Развитие на безопасни, качествени и здравословни храни, напитки, фуражи и други хранителни ресурси; Повишаване качеството на живота в селските райони чрез подобряване на конкуренцията и увеличаване на доходите.

Най-силните предимства на ССА  са: изградената регионална мрежа от научни институти и опитни станции и интегрирането на всички функционални звена на иновационния процес в земеделието – от идеята до научния продукт. През годините  в институтите на ССА са създадени, утвърдени и получили сертификати от Патентно ведомство голям брой сортове и хибриди при всички важни за българското земеделие култури – полски, фуражни, зеленчукови, овощни и лози, декоративни. Над 92% от всички сертификати за признати сортове в Патентно ведомство на страната са собственост на ССА. Освен това са създадени и над 160 изобретения и полезни модели. Иновативните продукти, разработвани в ССА и ориентирани към потребностите на земеделския бизнес и обществото са: нови сортове и породи; осигуряване на автентичен сертифициран посевен и посадъчен материал, разплоден и зарибителен материал; технологии и технологични звена за конвенционално и биологично отглеждане на селскостопански култури и животни; технологии за преработка на здравословни и безопасни храни; методи за контрол.

В Академията са създадени и се поддържат разнообразни бази данни –  база данни за почвите в страната, включително атлас на почвите и дигитални карти; географски информационни системи за оценка на факторите на риска от ерозия на почвата, химична деградация и др., бази данни на растителните генетични ресурси, които се съхраняват в Националната генбанка на Института по растителни генетични ресурси – Садово.

В Академията е изградена система за обучение на докторанти по 31 национално акредитирани специалности, осигуряваща придобиване на практически опит и участие в програми за международен образователен обмен, както и обучение за нуждите на други структури. Академията притежава Еразъм харта за висше образование, присъдена и от Европейската комисия за периода  2014 – 2020 г. и изпълнява проекти по програма Еразъм +. В тази връзка ние сме фокусирани  върху целите на Европейската стратегия за образование и обучение 2020, като от стартирането на програмата увеличихме участието си по проекти за мобилност, както на докторанти, така и на изследователи и административен персонал. Търсим партньорства с международни научни и бизнес организации за изготвяне на съвместни учебни програми, които да предоставят на докторантите нови, мултидисциплинарни познания и умения, отговарящи на нуждите на научната общност и на пазара на труда. В тази връзка през април Академията, съвместно с Института по криобиология и хранителни технологии – София, подготви проектно предложение и участва в конкурса на Съвместния изследователски център (JRC) към ЕК за изпълнение на съвместни докторски програми в тематична област, свързана със здравословни храни. Академията осъществява допълнителни активности, свързани с: научно обслужване на земеделието и хранителната промишленост; повишаване квалификацията на лица, заети в областта на земеделието и хранителната промишленост; информационна и издателска дейност за популяризиране на научни резултати.

Независимо от тези силни страни и безспорно водеща роля на Академията в иновационната система на страната в областта на земеделието, през последните 20 години тя е изправена пред сериозни проблеми, произтичащи от: значително  намаляване на публичните разходи за НИРД (научно изследователска и развойна дейност) в областта на аграрните науки (Ежегодния доклад Иновации.бг); липса на целенасочена политика за привличане на средства от бизнеса за финансиране на публична наука; слаба привлекатеност на научния сектор, заради ниското заплащане на труда; загуба на съществуващия научен капацитет; трудности при привличането на млади изследователи и прекъсване на приемствеността; намаляване и недостиг на ключов технически персонал; слаба защита на интелектуалната собственост и неприлагане на действащото  законодателството по отношение на авторските права за изплащане на роялти от внедрени в практиката сортове и хибриди; недостатъчно комерсиализиране на патентите, с които разполага ССА.

Въпреки съществуващите проблеми нашите изследвания са с поглед към бъдещето. Учените ни  работят съвместно със свои колеги от страната, Европа и света, като следваме световните тенденции на развитие на селскостопанската наука и сме част от тях. Едни от най-сериозните ни постижения в научен аспект са свързани с включването на учени от институтите към ССА в европейски консорциуми за изпълнение на проекти, финансирани от Рамковата програма за научни изследвания “Хоризонт 2020” и в национални консорциуми по Националните научни програми, финансирани от МОН. През 2019 г. в Академията са изпълнявани 10 проекта, финансирани по  програма „Хоризонт 2020“ на ЕС, 30 проекта към Фонд „Научни изследвания“, 1 инфраструктурен проект по ОП „Наука, образование за интелигентен растеж“. Учените са  взели участие в 5 COST акции към ЕС и в 4 Национални научни програми – ННП “Здравословни храни за силна биоикономика”; ННП “Репрудуктивните биотехнологии в животновъдството в България”; ННП “Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия” и  ННП “Млади учени и постдокторанти”.  През изминалата година Агробиоинститут – София и ИЗК „Марица“ – Пловдив бяха лауреати  на МОН за проектна активност по Програма „Хоризонт 2020“.  През настоящата година ще стартира още един спечелен проект към програма „Хоризонт 2020“ „Активирана мрежа на енбанките“ AGENT с участие на ИРГР – Садово. Чрез разработването му се цели да се улесни достъпа до растителни генетични ресурси за селекционери и земеделски производители чрез стандартизирани протоколи за генериране на данни, документация и предоставяне на потребителите.

Стараем се насоките, които поставяме за развитие на националната наука, да предвиждат и да отговарят на бъдещите предизвикателства пред обществото ни. В момента вземаме активно участие на национално и европейско ниво не само в определяне на научни приоритети по ключови за обществото проблеми, свързани със земеделие и екология, но и в дефиниранието на политики, основани на реални данни. Такава е и целта на проекта на тема: „Насърчаване на устойчива кръгова биоикономика в страните от Централна и Източна Европа (BIOEAST SUP), финансиран по Програма “Хоризонт 2020”, в който ССА участва като партньор. Учени от ССА участват и в работата на тематичните работни групи, създадени в рамките на отворената инициатива БИОЕСТ (BIOEAST) за земеделие, аквакултура и гори, базирани на знания. Тяхната задача е свързана с разработване на обща стратегическа рамка за научни изследвания и иновации във връзка със създаване на устойчива биоикономика в страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). В края на февруари ССА се присъедини към Европейския изследователски алианс “Към земеделие свободно от химически пестициди“ и подписа съвместно с 24 изследователски организации от 16 европейски държави съвместна декларация за намерение. Чрез тази инициатива ще се насърчи международния диалог и ще се изгради консенсус около този научен приоритет; ще се идентифицират конкретни изследователски теми с цел постигане в бъдеще на селскостопанство без пестициди и ще се формират много изследователски проекти и консорциуми по следващата европейска Рамкова програма за научни изследвания “Хоризонт Европа”. Очаква се в рамките на инициативата да бъде разработена Научна пътна карта като принос към Европейската зелена сделка, която скоро да бъде предоставена на Европейската комисия.

Експерти от Академията участват при разработването на Националния план за изпълняване изискванията на Общата селскостопанска политика на ЕС през новия програмен период.

Основните практически постижения на Академията през последните години традиционно са свързани с разработените и сертифицирани иновативни продукти – сортове и полезни модели. Справка в базите данни на Патентно ведомство на Р.България и Световната огранизация по интелектуална собственост показва, че за периода 2016-2019 г. издадените сертификати за сортове растения и породи животни в България са общо 73, като 59 от тях са на името на ССА и звената към нея. През настоящата година ССА получи 13 награди на Конкурса за иновации АГРА 2020, за които читателите могат да се информират по-подробно на сайта на академията.

Проф. д-р Виолета Божанова, зам. председател ССА пред в. „Земеделска техника”

Следва