ЛСЗ

Лесозащитна станция София


След първата половина на XX в. рязкото изменение на екологичните условия и влошаването на здравето на горските екосистеми налагат да се търси нов подход към практическите потребности и новите предизвикателства пред опазването на горските екосистеми, гарантиращ възобновяването им, прогнозиране и намаляване на последиците от екстремни прояви на природните биотични и абиотични фактори, а методите и практиката на класическата растителна защита вече са изчерпали своите възможности. Това налага със заповед от 01.03.1960 година на министъра на горите проф. Мако Даков да бъдат създадени Лесозащитните станции в София, Пловдив и Варна.

Лесозащитна станция, София e специализирано звено към Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) към Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) и обслужва във фитосанитарно отношение горите на територията на РДГ Берковица, Ловеч, Велико Търново, Кюстендил, Благоевград, София с обща площ от 1 380 249 ха, в т.ч. 426 812 ха иглолистни и 953 437 ха широколистни насаждения и култури. В хоризонтално и вертикално направление горските типове гори са разположени  при надморска височина, от 25 м – по поречието на Дунав и вътрешните реки, до 2925 м – връх Мусала, при разнообразни почвени и климатични условия. Всичко това предопределя и многообразието на фитосанитарните проблеми и предизвикателства, стоящи за разрешаване пред нейния колектив.

След тоталното приложение на ДДТ срещу каламитетното проявление на гъботворката в периода 1949-1954 година се установява нарушаване на биологичното разнообразие и изчезване на полезните насекоми, естествени неприятели на насекомните вредители. Ето защо първата задача, поставена на колективa на Лесозащитна станция – София е именно разработване и внедряване в практиката на методи за лабораторно отглеждане и разселване в природата на полезни ентомофаги и успоредно с това, изграждането на система за лесопатологичен мониторинг, внедряване на методики за прогнозиране на очакваните нападения, както и първи опити за използване на уловките, като метод за контрол върху популациите на вредните насекоми и биопродукти.

В периода 1971-1979 г. съвместно научни работници от ИГ при БАН, ВЛТИ, ИЗР са изпитани и внедрени в лесозащитата на биологичните препарати произведени на базата на Бацилус туригиензис, а по-късно и на базата на базата на Spinosad saharomycetes, които намериха широко приложение срещу листогризещите насекоми. В резултат на това днес повече от 80% от борбата срещу масовите насекомни вредители в горите се извършва с ултрамалообемно въздушно третиране с биологични средства за растителна защита

С настъпилите промени в собствеността и организационната структура на горското стопанство у нас през деветдесетте години на ХХ и началото на ХХI век, се появиха нови предизвикателства пред лесозащитата: каламитетно проявление на короядите в горските култури и насаждения, а освен това в частните и общинските гори трудно се извеждат адекватни лесозащитни мероприятия за минимизиране щетите от тях. Станцията разработи и предложи за внедряване система за мониторинг и борба с неблагоприятното въздействие на биотичните и абиотичните фактори върху здравния статус на горите.

В същото време сериозно предизвикателство пред колектива на ЛЗС – София е наличието на обширни територии покрити с издънкови дъбови гори със сравнително занижени защитни функции. В тях, в края на ХХ и началото на ХХI век, бяха наблюдавани ясно изразени процеси на съхненето и разграждането им. В края на ХХ век, с активното участие на специалистите от станцията, в резултат на навреме изведените санитарни, отгледни и главни сечи, здравословно им състояние постепенно се нормализира. В района на РДГ В. Търново, както и в ДГС Ихтиман чрез система от лесозащитни и лесовъдски мероприятия бе избягнато масовото съхнене.

Станцията разполага с добре подготвени специалисти за изготвяне на лесопатологични експертизи, разработване на лесозащитни мероприятия, извеждане на борба върху малки площи, обработване на болни вековни дървета, обработване и затваряне на хралупи, повеждане на курсове по лесозащита и работа с растителнозащитни продукти.

Колективът на станцията организира ежегодно съвещания – инструктажи по лесозащита със всички специалисти по лесозащита от РДГ и техните поделения; издава периодически Бюлетин по лесозащита и редица помагала и ръководства по лесозащита. Изключително плодотворна и полезна е и съвместната дейност на станцията с ЮЗДП, СЗДП, СЦДП; РДГ- Берковица, Ловеч, Велико Търново, София, Кюстендил, Благоевград, ЦЛКР при БАБХ и регионалните ѝ поделения, Институт „Пушкаров“ – ИЗР,  ИГ при БАН, ЛТУ, ИАГ, МЗХГ и други.

 Инж. Николай Стоянов, директор