цветан-димитров

На изложението по животновъдство в Сливен ще се представят животни с висока генетична стойност


Интервю с д-р Цветан Димитров, зам. министър, МЗХГ

– Д-р Димитров, кога ще се проведе изложението по животновъдство в Сливен?

– Националното изложение по животновъдство в Сливен за първи път ще бъде съпроводено от Международна научно-приложна конференция „Животновъдство – традиции, биологично разнообразие и споделен опит”. Те ще се проведат между 27 и 29 април 2018 г. На 27 април е научната конференция, на 28 ще започне Националното изложение, а на 29 април ще има аукцион за продажба на разплодни животни.

Организатор е Министерството на земеделието, храните и горите под патронажа на министър Порожанов. МЗХГ възложи на Селскостопанска академия и Центъра на оценка за риска по хранителната верига да организират Научно-приложната конференция, а на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция – изложбата и аукциона. Средствата са по линия на държавна помощ, гласувана е от Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие”. За изложбата имаме сериозен бюджет. Цялата организация на научната конференция е благодарение на средства от спонсори. Това показва, че българските фирми в земеделието вече са осъзнали, че науката е нещо нужно и необходимо.

Изложението ще се открие от министъра на земеделието, кмета на Сливен и председателя на Комисията по земеделие. На откриването ще присъстват представители на министерства от почти всички балкански държави, от Беларус, от Русия, Унгария и други дипломатически представителства. Ще има търговски представители,  депутати, гости.

Международната научно-приложна конференция включва темите: опазване на генетичните ресурси, технологии при отглеждане, технологии на хранене, здравеопазване на животните, както и мениджмънт и маркетинг на животинска продукция. За участие в нея са поканени 22 държави, потвърдили са 16 досега. На конференцията очакваме да присъстват между 80 и 100 учени, представители на консултантски фирми и държавни организации от чужбина – от Молдова, от Румъния, Македония, Гърция и Турция. Ще има лектори и от Франция, Германия, Беларус, Унгария и Сърбия.

Изложението по животновъдство в Сливен се организира за първи път през осемдесетте години на това място. До 1991-1992 г. се е провеждало редовно на същото място. В продължение на 12-13 години беше прекратено, а от 2004-2005 г. е възстановено. Тази година то ще бъде по-различно, ще се проведе по време на Българското европредседателство. За първи път от доста години Министерството на земеделието, храните и горите инвестира в материалната база на изложението. Така събитието вече има нов облик в материален и идеен аспект. Самите места за настаняване на животните са съобразени с новите изисквания за хуманно отношение към тях. По-добри са условията и за самите посетители. Опитахме се да организираме събитие, което да съответства напълно на европейската нормативна база за хуманно отношение и здравеопазване на животните. Това е може би водещото мото на изложението – хуманното отношение към животните.

– Кои ще са участниците тази година?

– На изложението ще участват 35 български асоциации по животновъдство. В говедовъдството общо ще бъдат представени 150 крави, от млечно направление – 7 породи, от месодайно – 6 породи и 3 автохтонни породи. От тях най-атрактивно е родопското късорого говедо, което е част от националния генофонд и за запазването му се полагат много грижи. Биволовъдството ще бъде представено от националната порода българска мурра. В овцевъдството спектърът е малко по-широк – от млечното ще има 7 породи животни, като на челно място е плевенската черноглава овца. Това е най-утвърдената българска млечна порода. Автохтонните породи ще бъдат представени от 17 породи – каракачанска, медночервена шуменска, карнобатска, елинпелинска, маришка, дъбенска и др. От тънкорунното направление ще има 3 породи. От тях се прави висококачествена вълна и през последните години поради липса на пазари останаха на заден план, но въпреки всичко се опитваме да стимулираме запазването им. Ще бъдат представени североизточно българска тънкорунна порода, карнобатска, тракийска. Ще има и от многоплодните породи – романовска, а от месодайните са френските породи – Ил дьо Франс и Мутон Шароле. В козевъдството ще участват 5 млечни породи, 3 автохтонни и една месодайна Боер, която е сравнително нова. Акцент е поставен на българската бяла млечна порода кози. В коневъдството ще има 5 породи. И тук основно се залага на българските породи – дунавски, каракачански, тежковозни и расисти коне. Има изложители и на българско овчарско куче. Държавата вече над 10 години полага грижи за опазване и развитието на този генофонд. Тези кучета са важни за планинските и високопланинските райони, за развитие на говедовъдството и овцевъдството. Породата е призната за селскостопанско животно. В зайцевъдството ще  бъдат показани около 6-7 породи зайци, в това число и традиционни български породи.

– Какви са особеностите на българското животновъдство?

– С това изложение и конференцията затвърждаваме постигнатото и поставяме ново начало в този отрасъл. В периода около влизането на България в ЕС системата в животновъдството беше разклатена. След това нещата постепенно си дойдоха на мястото. На тази изложба ще се представят животни с много високи продуктивни качества и генетична стойност. Това са животни, които водят целия сектор напред. Последните 5-6 години при говедата имаме с около 40% нарастване на животните под селекционен контрол, при овцете – с 50-60%. Българските животни вече притежават един продуктивен потенциал, който е съизмерим с европейското животновъдно, което означава, че секторът се развива в добра посока. Разбира се, има и проблеми за решаване. Един такъв е пазарът на животновъдна продукция. Някои сектори, като овцевъдството, са постигнали своя таван на вътрешния пазар. Осигуряването на агнешко месо около 90% е за вътрешното потребление. Износът за страни в ЕС е също постоянен – между 2 и 3 хиляди тона, достига и до 4 хиляди. Това означава, че сме запълнили както вътрешния, така и съществуващите външните пазари. За да искаме увеличаване на броя на овцете, трябва да търсим пазар извън ЕС. Затова през последните 2-3 години се развиха много интензивни контакти със страните от Близкия Изток, включително с Турция, Саудитска Арабия, Катар и други страни от района, които са сериозни потребители на агнешко месо. С Турция стигнахме дотам, че ветеринарните пречки, които имаше, бяха отстранени. Този месец турски търговци дойдоха за първи път от 6-7 години в България, за да се договарят с нашите производители на агнешко. Имаме над 3 500 изнесени животни за разплод за последните няколко месеца за Турция.

В България не се увеличава механично размерът на стадата на животните, а качествено. Все повече говедовъди, козевъди, овцевъди, биволовъди в стадата си остават животни с висок генетичен потенциал. Животновъдството се увеличава не екстензивно, а интензивно. За да имаш високопродуктивни животни, да изградиш промишлено животновъдство, трябва да имаш съответната техника. Без съвременни технологии и машините за тях, например за доене в овцевъдството и в козевъдството, не може да обслужваш стада с по 3-4 000 овце. Това е практически невъзможно, ако искаш да произведеш качествено мляко и да получиш добра цена за него. Поради липса на механизация, трудът на дребните животновъди остава неоценен. Имаме постоянни срещи с производители, за да балансираме този процес. Едно млечно говедовъдно стопанство без доилни инсталации, без съвременни системи за почистване, за събиране и подготовка на фуражи, е немислимо да получи млечност от кравата от 8-10 тона.

На изложението в Сливен ще има машини за животновъдството – за доене и за други технологични новости. Акцентът е върху живите животни, но е важен и секторът на услугите – технологии, хранене, изкуствено осеменяване, репродукция. Без тях няма как да има съвременно животновъдство. Радваме се, че има желание и заявки за участие от точно такива фирми.

На 28 април следобяд ще има отделни вътрешни срещи. Например, ще има събрание на Асоциацията на черношареното говедо, на овцевъдни асоциации, на Съюза на животновъдите. Вярваме, че съпътстващите събития ще се увеличават.

– За първи път на изложението ще има аукцион.

Аукционът на разплодни животни ще се проведе на третия ден. Той се организира за първи път от много години. Ще се проведат търгове с наддаване за коне, крави, овце. Досега има заявени от 3 породи юници, овце от месодайните породи Ил дьо Франс и млечната Лакон и няколко коня, основно тежковозни. Надяваме се, че тези търгове, които са естествен финал на едно такова изложение, и в България да станат традиционни. На изложбеното място искаме да се установи банков клон за разплащания, които да стават по съвременен начин.

Надяваме се с годините да развием това място. Отсега имаме заявка за месец юни – 3 животновъдни асоциации искат да проведат изложение пак в Сливен. Ще използват една обновена материална база срещу значително по-нисък наем за площи.  Условията за провеждане на изложения в Сливен са съобразени с изискванията на българското и на европейското законодателство. Осигурява се ветеринарна помощ и всичко необходимо за тяхното провеждане.

В почти всяка страна от ЕС има подобни изложения. Например, за 15 години в Клермон-Феран, Франция се изградиха едни от най-модерните съоръжения за изложби на животни – провеждат се търгове, има закрити манежи, а започнаха на открито място като нашето в Сливен. Надявам се и ние да имаме подобно развитие. Неслучайно един от гостите ни е председателят на управителния съвет на изложението в Клермон-Феран. Важен гост е и Андреа Росати, който е президент на Европейската асоциация по животновъдни науки. Той ще участва в откриването на Националната конференция и в откриването на изложението.

Надяваме се да се получи един хубав празник на животновъдството в Сливен.

Доц. д-р инж. Милка Бобева