Теодор Иванов

Бъдещето на България е в поливното земеделие


Интервю с Теодор Иванов, председател на СЗ „Маркели”

Г-н Иванов, какви са особеностите на земеделието в Карнобатска област?

– Личното ни стопанство е с площ от 9 000 декара. Отглеждаме пшеница, рапица, слънчоглед, царевица, стандартните зърнени култури за нашия регион. Догодина смятаме да засеем бобови култури, нахут и кориандър, но за кориандъра няма стабилни пазари и цена.

Регионът ни е много подходящ за пшеница, ечемик и  рапица. Най-масово отглежданата култура е пшеницата, но най-рентабилната е рапицата.  Вече десета година е така, затова тази година основно наблягаме на нея. При нас проблемът не е в измръзването на рапицата, а в това да поникне навреме наесен. Ако това стане, няма да има други проблеми. Има много препарати и листни торове, които я подготвят за зимата. Проблемът са есенните дъждове, които така и не падат. За 10 години само веднъж сме имали пропаднала рапица, засега тя си остава една от топ културите в региона, за разлика от Северна България, където доколкото знам такива са царевицата и слънчогледът.

Пролетниците ни бяха в много добро състояние до края на юли, но жегите, които започнаха и донесоха сушата, редуцираха добива. Както споменах, тук много рядко вали през лятото, а нямаме поливни системи. При пролетниците съответно очакваме много слаби резултати, от порядъка на 150-160 кг за слънчогледа и между 200-250 кг за царевицата. Колегите ми са доволни от добива на нахут. Цената му също е добра. Оказа се, че тази година той е най-рентабилен. Дали в следващите години ще остане така, зависи от пазара. Единствената алтернатива на пролетниците за нашия район остава рапицата. За съжаление, нямаме възможности за поливане. Площите, които обработваме, основно са близо до град Карнобат. Малка част са по-далеч, но пак са в община Карнобат.

Какви са взаимоотношенията между община Карнобат и земеделските производители?

– Съюзът на зърнороизводителите „Маркели” помага на общината през годината с финансови средства, с организиране на мероприятия, включително и за станалия традиционен Ден на Карнобат. Мисля, че ѝ помагаме да се развива, а и дейността ни е тясно свързана с нейната.

Карнобат съществува покрай земеделието. Всички фирми са или пряко свързани или гравитират около него. Има търговски фирми, представители на компании за внос на машини, 90% от бизнеса в общината е свързан със земеделието.

Какво е специфичното на Съюз „Маркели”?

– Членовете на „Маркели” са 60 на брой и са дребни земеделски производители. Това е специфичното на нашата асоциация, при нас няма едри производители. Затова защитаваме интересите на дребния бизнес. Искаме да докажем, че бъдещето в земеделието се крепи на дребния производител. С нашите действия и препоръки мислим, че допринасяме за това. Когато искаш нещо да е направено правилно, трябва да следиш от какво то има нужда, така е и в земеделския сектор. Големите стопанства не могат да направят това. Там се набляга на интензивно гледане на дадена култура, което води до рязък спад на добивите, съответно търсят по-добра цена на продукцията или компенсират със субсидии. По-окрупнените стопанства отглеждат високо механизирани култури, които не изискват ръчен труд. Така се заличават селата, в които няма работа. Мисля, че този процес е почти необратим. Но считам, че без селата си, за България няма бъдеще. Страната ни е селскостопанска и туристическа, естествено, но загубим ли това нещо, ще загубим поминъка и автентичността си. Ние, членовете на Съюза, се борим против това. Скоро бях в Гърция. Там селата са много китни, не са обезлюдени и хората им живеят по-добре от населението на градовете в България. Наистина нямат много модерна техника, но имат поминък и стопанствата им функционират.

Как може да се спаси земеделието в България?

– Бъдещето на България, според мен, е в поливното земеделие. Ако успеем да го развием тук, нещата много ще се променят. Ще започнат да се гледат повече зеленчуци, лозя, овощни култури, повече алтернативни култури, ще има препитание за повече хора. Много от нашите членове са затруднени 2-3 години поред, защото са тясно зависими от природните условия. Разковничето е поливното земеделие, но за него може да помогне единствено държавата, производителите нямат финансовите ресурси, за да го осъществят. Тогава ще се развият и по-дребните стопанства, ще има поминък за всички в селата. Необходимо е да се въведе и реален таван на субсидиите. Ако се развие поливно земеделие, няма да сме толкова зависими от климата и от подпомагането.

– Как Националната асоциация на зърнопроизводителите постига становище за ОСП?

– Относно Общата селскостопанска политика, всяко регионално сдружение в състава на НАЗ, обсъжда този въпрос. Всяка асоциация изказва своето становище и то се взема предвид. Усредненият резултат се превръща в предложение на Националната асоциация на зърнопроизводителите и вярвам съответно в национално становище.

– Вашият съюз традиционно е участвал в Отличието „Принос в механизацията на земеделието”.

– Отличието спомага за развитие на земеделието, виждаш състоянието на земеделския пазар. Затова то трябва да се подкрепи. Тази година отново ще се включим в Отличието „Принос в механизацията на земеделието”.

доц. д-р инж. Милка Бобева